На Коледа се случва доброто
Имало едно малко врабче, което имало добро сърце. Но никой не искал да играе с него, защото то не обичало да се бие с другите врабчета, нито да вдига врява като тях.
Другите се перели и борели за хубавите зрънца, биели се и крещели. А то стояло тихо до комина на къщата, на която живеело, и ги гледало самотно.
Все се намирал някой от другите да го клъвне с човката си по главичката му или да му се присмее, че перушината му била рошава или че не участвало в момчешките боеве.
Малкото врабче често стояло сгушено до топлия комин, а от очичките му капели сълзички. Другите врабчета не обръщали внимание на това и му се присмивали. А малкото врабче искало да си поиграе с тях.
В коледната нощ то отново стояло само на покрива на къщата и гледало шарените светлинки в града.
Тогава му се сторило, че чува звънчетата на шейната на Дядо Коледа.
Въздъхнало и отново заплакало, но тогава усетило, че някой го прегръща. До него стояло друго птиче и се усмихвало. Попитало го дали иска да бъдат приятели. Врабчето се усмихнало и запляскало с крилцата си от радост. Погледнало нагоре и тихо благодарило на Дядо Коледа за доброто, което получило.
Стоян Герджиков, 5.а клас
2023 г.
По Коледа правим добро
В един декемврийски ден Лиска и Зайчо се скарали. Те били много обидени един на друг.
В същия ден Зайчо срещнал Баба Меца и станало дума за разправията с Лиска. Зайчо ѝ разказал, че се скарали, защото двамата се блъснали и си съборили украсата за Коледа и тя се счупила. Баба Меца го посъветвала да ѝ направи мил подарък за Коледа, с който да я зарадва.
На другия ден Лиска срещнала и тя Баба Меца. Лисицата обяснила за спора със заека. Баба Меца и нея посъветвала да му направи подарък за Коледа.
Дошла Коледа. Всички се събрали у Баба Меца. Празнували, танцували, яли и се веселили. Накрая си подарили подаръци. Зайчо и Лиса се сдобрили, дали си подаръците те и самите те решили да направят изненада за Мецаната.
На следващата сутрин всички животни се събрали до един мост. Направили страхотна торта от плодове. Изненадали баба Меца и ѝ благодарили за всички съвети, които им дала.
Виктория Андреева, 5.б клас
2023 г.
Коледно чудо
Макс бил от бедно семейство - почти всеки ден нямали какво да ядат, едва са си плащали сметките, често нямали ток.
Наближавала Коледа. Макс дълго мислил какво да си пожелае на Дядо Коледа. Желанието дошло само - пожелал си семейството му да е в добро здраве и да имат достатъчно пари, за да си изплатят заемите. Не искал нищо повече от това. Написал писмото, пуснал го в пощенската кутия и зачакал да дойде Коледа.
Писмото стигнало до Дядо Коледа. Прочел го и се трогнал - Макс бил единственото момченце, което не си пожелало играчка. Веднага след прочитането му възрастният мъж се заел с желанието. Той искал да изненада малкото момче и семейството му с нещо.
Дошла Бъдни Вечер. Семейството на Макс се приготвяло за празничната вечер. Момчето нямало търпение да дойде Коледа, за да види усмихнатите лица на родителите си. Семейството нямало кой знае каква богата трапеза, но Макс и не се тревожел за това. За него било предостатъчно, че семейството му е живо и здраво.
Докато семействата по цял свят празнували с близките си, Дядо Коледа се подготвял за разнасянето на подаръци. Натоварил всичките изненади в шейната и не след дълго тръгнал.Обикалял почти целия свят и дошъл ред на града, в който живеели Макс и семейството му. Оставил подаръците и тръгнал.
На следващата сутрин, когато момчето и родителите му се събудили, останали смаяни. Под елхата им имало цял куп подаръци, както за Макс, така и за родителите му. Всички били много щастливи и в същото време учудени от случилото се. Малкото момче от доста време не е било толкова щастливо.
След тази вълшебна Коледа всичко потръгнало – настанили се в ново по-голямо жилище, изплащали си сметките, всички били в чудесно здраве. Започнали и да даряват играчки, дрехи, пари и други неща, защото не искали никой да изживява същото, което те преживели.
Екатерина Георгиева, 6.а клас
2021 г.
Макс бил от бедно семейство - почти всеки ден нямали какво да ядат, едва са си плащали сметките, често нямали ток.
Наближавала Коледа. Макс дълго мислил какво да си пожелае на Дядо Коледа. Желанието дошло само - пожелал си семейството му да е в добро здраве и да имат достатъчно пари, за да си изплатят заемите. Не искал нищо повече от това. Написал писмото, пуснал го в пощенската кутия и зачакал да дойде Коледа.
Писмото стигнало до Дядо Коледа. Прочел го и се трогнал - Макс бил единственото момченце, което не си пожелало играчка. Веднага след прочитането му възрастният мъж се заел с желанието. Той искал да изненада малкото момче и семейството му с нещо.
Дошла Бъдни Вечер. Семейството на Макс се приготвяло за празничната вечер. Момчето нямало търпение да дойде Коледа, за да види усмихнатите лица на родителите си. Семейството нямало кой знае каква богата трапеза, но Макс и не се тревожел за това. За него било предостатъчно, че семейството му е живо и здраво.
Докато семействата по цял свят празнували с близките си, Дядо Коледа се подготвял за разнасянето на подаръци. Натоварил всичките изненади в шейната и не след дълго тръгнал.Обикалял почти целия свят и дошъл ред на града, в който живеели Макс и семейството му. Оставил подаръците и тръгнал.
На следващата сутрин, когато момчето и родителите му се събудили, останали смаяни. Под елхата им имало цял куп подаръци, както за Макс, така и за родителите му. Всички били много щастливи и в същото време учудени от случилото се. Малкото момче от доста време не е било толкова щастливо.
След тази вълшебна Коледа всичко потръгнало – настанили се в ново по-голямо жилище, изплащали си сметките, всички били в чудесно здраве. Започнали и да даряват играчки, дрехи, пари и други неща, защото не искали никой да изживява същото, което те преживели.
Екатерина Георгиева, 6.а клас
2021 г.
Доброто по Коледа
Имаше още 20 дни до Коледа. Теодора и сестра ѝ Андрея бяха развълнувани, защото имаше броени дни до светлия празник. Родителите им казаха да не очакват много подаръци тази година, защото ще помагат на бедните. Двете момичета казаха, че няма смисъл.
Теодора каза: Какъв е смисълът на Коледа, щом ние няма да празнуваме?
Сестрата каза: Да, къде е смисълът, по-добре да не празнуваме?
Родителите им решиха да покажат как минава Коледата на бедните. Теодора и Андрея приеха и тръгнаха към бедните домове. Сестричките видяха колко неприятен и без много щастие е животът там, но бедните хора пак били щастливи, защото знаели, че семейството е заедно.
Едно от бедните семейства каза на сестрите, че не подаръците, а семейството е важно. Момичетата се почувстваха зле, помислиха и накрая наистина разбраха, че не подаръците са важни, а семейството. Отидоха при майка си и баща си и се извиниха. Накрая разбраха, че доброто на Коледа е най-важно и започнаха да помагат на бедните.
Настъпи денят, в който се разменяха подаръците. Родителите им дадоха подаръците, но те не ги искаха, а настояха да ги дадат на бедните. Всяка година помагаха на няколко семейства.
Ирем Ахмед, 6.б клас
2021 г.
Имаше още 20 дни до Коледа. Теодора и сестра ѝ Андрея бяха развълнувани, защото имаше броени дни до светлия празник. Родителите им казаха да не очакват много подаръци тази година, защото ще помагат на бедните. Двете момичета казаха, че няма смисъл.
Теодора каза: Какъв е смисълът на Коледа, щом ние няма да празнуваме?
Сестрата каза: Да, къде е смисълът, по-добре да не празнуваме?
Родителите им решиха да покажат как минава Коледата на бедните. Теодора и Андрея приеха и тръгнаха към бедните домове. Сестричките видяха колко неприятен и без много щастие е животът там, но бедните хора пак били щастливи, защото знаели, че семейството е заедно.
Едно от бедните семейства каза на сестрите, че не подаръците, а семейството е важно. Момичетата се почувстваха зле, помислиха и накрая наистина разбраха, че не подаръците са важни, а семейството. Отидоха при майка си и баща си и се извиниха. Накрая разбраха, че доброто на Коледа е най-важно и започнаха да помагат на бедните.
Настъпи денят, в който се разменяха подаръците. Родителите им дадоха подаръците, но те не ги искаха, а настояха да ги дадат на бедните. Всяка година помагаха на няколко семейства.
Ирем Ахмед, 6.б клас
2021 г.
Коледа
Зимна вечер бял кожух размята:
- Спи ми златно зрънце под земята
с бяла черга вредом си покрито
само вятърът вилней сърдито!
А навънка Новата година
тихо чука на вратата синя,
старата болнава си отива
с радост я изпращаме щастливи.
Скоро ще пристигне старец благ
със мустаци и брадица бяла,
с куп подаръци в чувала нов
чакаме с радост и любов.
Ще ни грейнат радостно лицата
щом намерим изненади под елхата.
Пак ще бъде весело навред
с този чуден старец белобрад.
Новата година да е здрава
нека само Бог да ни помага,
"Ковид" да отлитне надалече
да се върнем в училището вече!
Божидар Йорданов, 6.а клас
2021 г.
Зимна вечер бял кожух размята:
- Спи ми златно зрънце под земята
с бяла черга вредом си покрито
само вятърът вилней сърдито!
А навънка Новата година
тихо чука на вратата синя,
старата болнава си отива
с радост я изпращаме щастливи.
Скоро ще пристигне старец благ
със мустаци и брадица бяла,
с куп подаръци в чувала нов
чакаме с радост и любов.
Ще ни грейнат радостно лицата
щом намерим изненади под елхата.
Пак ще бъде весело навред
с този чуден старец белобрад.
Новата година да е здрава
нека само Бог да ни помага,
"Ковид" да отлитне надалече
да се върнем в училището вече!
Божидар Йорданов, 6.а клас
2021 г.
Коледа_в_България.pptx | |
File Size: | 5470 kb |
File Type: | pptx |
Коледна песен
Снежинки бели като бисери падат в нощта,
Като с пелена покриват нашата мила земя.
Лампички светят, като светулки в мрака блестят.
Камбанен звън зазвънява, коледни песни звучат.
Ярка звезда на върха на елхата блести,
Подарък под нея се крие, очакван от толкова дни.
И пак пред камината наша ние смирено стоим,
В очакване на Светото рождение мили думи редим.
Нека напълним света ни с мир и любов!
Коледна песен да запеем за здраве и благослов!
Самуил Василев, 5.б клас
2020 г.
Снежинки бели като бисери падат в нощта,
Като с пелена покриват нашата мила земя.
Лампички светят, като светулки в мрака блестят.
Камбанен звън зазвънява, коледни песни звучат.
Ярка звезда на върха на елхата блести,
Подарък под нея се крие, очакван от толкова дни.
И пак пред камината наша ние смирено стоим,
В очакване на Светото рождение мили думи редим.
Нека напълним света ни с мир и любов!
Коледна песен да запеем за здраве и благослов!
Самуил Василев, 5.б клас
2020 г.
Магията на Коледа
Хубаво е, когато наближава декември. Дори да няма сняг и времето да е мрачно, духът на наближаващият празник се усеща от всеки ъгъл - украса, светлини,блясък... Коледа е! Коледните традиции са различни по света, но всички обичаме празничните приготовления и уютната атмосфера вкъщи. Хората са щастливи и искат да направят и другите поне малко радостни.
Рождество Христово идва, за да освети хората и техният път. Това е времето, когато всеки забравя лошото, мъката изчезва от сърцата ни, за да даде път на добротата, която дарява мир и щастие. Хората стават благи и смирени, готови да помагат на нуждаещите се, да поискат прошка за грешките си, да бъдат съпричастни с другите.
Коледа е празник на семейството, на топлината между хората, на нейното споделяне помежду им. Свързана е с появата на нов живот, изпълнен с притихнала радост пред очакването на Рождество Христово. Светлината на Коледа ни прави част от нейната магия. Духът на Коледа оживява, когато всеки от нас носи частица от нея в сърцето си.
Най-хубавото е, че получавам неповторим подарък отново и отново, най-ценният - семейството, което винаги ме подкрепя независимо от грешките, които правя. Моето семейство е винаги до мен.
Станимир Стоянов, 5.в клас
2020 г.
Хубаво е, когато наближава декември. Дори да няма сняг и времето да е мрачно, духът на наближаващият празник се усеща от всеки ъгъл - украса, светлини,блясък... Коледа е! Коледните традиции са различни по света, но всички обичаме празничните приготовления и уютната атмосфера вкъщи. Хората са щастливи и искат да направят и другите поне малко радостни.
Рождество Христово идва, за да освети хората и техният път. Това е времето, когато всеки забравя лошото, мъката изчезва от сърцата ни, за да даде път на добротата, която дарява мир и щастие. Хората стават благи и смирени, готови да помагат на нуждаещите се, да поискат прошка за грешките си, да бъдат съпричастни с другите.
Коледа е празник на семейството, на топлината между хората, на нейното споделяне помежду им. Свързана е с появата на нов живот, изпълнен с притихнала радост пред очакването на Рождество Христово. Светлината на Коледа ни прави част от нейната магия. Духът на Коледа оживява, когато всеки от нас носи частица от нея в сърцето си.
Най-хубавото е, че получавам неповторим подарък отново и отново, най-ценният - семейството, което винаги ме подкрепя независимо от грешките, които правя. Моето семейство е винаги до мен.
Станимир Стоянов, 5.в клас
2020 г.
Коледа
Сняг от облаци се вдига,
Дядо Коледа пристига.
С писаната си шейна
идва от далечната страна.
Навън е тиха свята нощ,
снежинките валят в разкош,
семейства бисквитки коледни правят
и после с любов ги даряват.
Елха децата украсяват,
звездата на върха поставят,
на сутринта подаръци си подаряват
и истински се забавляват.
А елените летят,
на децата те шептят
и звездичките блестят,
а снежинките една до друга се редят.
Ева Бориславова, 5.а клас
2020 г.
Сняг от облаци се вдига,
Дядо Коледа пристига.
С писаната си шейна
идва от далечната страна.
Навън е тиха свята нощ,
снежинките валят в разкош,
семейства бисквитки коледни правят
и после с любов ги даряват.
Елха децата украсяват,
звездата на върха поставят,
на сутринта подаръци си подаряват
и истински се забавляват.
А елените летят,
на децата те шептят
и звездичките блестят,
а снежинките една до друга се редят.
Ева Бориславова, 5.а клас
2020 г.
Коледни вълнения
Дядо Коледа пристига,
с шейната радостно лети.
И децата чакат своя миг
дядо Коледа да полети.
В тъмната нощ надежди се лутат.
Под всяка елха подарък стои.
А на сутринта всичко приключва
с усмивки и сбъднати мечти.
Хубава Коледа, хубава Коледа -
децата повтарят на глас.
И тичат боси, и се смеят,
и се радват в захлас.
Дядо Коледа ги гледа,
радва им се от сърце.
И за другата година
пак ще чака писъмце.
Калина Димитрова, 5.в клас
2020 г.
Дядо Коледа пристига,
с шейната радостно лети.
И децата чакат своя миг
дядо Коледа да полети.
В тъмната нощ надежди се лутат.
Под всяка елха подарък стои.
А на сутринта всичко приключва
с усмивки и сбъднати мечти.
Хубава Коледа, хубава Коледа -
децата повтарят на глас.
И тичат боси, и се смеят,
и се радват в захлас.
Дядо Коледа ги гледа,
радва им се от сърце.
И за другата година
пак ще чака писъмце.
Калина Димитрова, 5.в клас
2020 г.
Вълшебството на коледния празник
Коледа е свещен празник за много народи. Тогава се събираме с най-близките си хора. Хората си разменят подаръци, радват се и се веселят. Всеки тръпне в очакване да стане Бъдни вечер, когато точно в полунощ настъпва коледната дата 25 декември, на която се разменят подаръци и се пожелават най-хубави неща, които да се случат в близкото бъдеще. Сипе се ситен бял сняг. Витае някакво спокойствие и вълшебство във въздуха. Носи се аромат на портокали, шоколад и топли коледни сладки.
На трапезата на Бъдни вечер се слагат нечетен брой ястия. Слага се питка с късмети и на нея се правят житен клас, кръст и чепка грозде. Най-възрастният мъж от фамилията отчупва парче от питката и дава на всеки от семейството.
Коледа има много обичаи и традиции. Най-важната е да се коледува, могат да коледуват само момчета. Те ходят по къщите пеят песни и така те благославят семейството. Коледарите прогонват злите духове и зловещите същества, които, както народът смята, излизат през тази нощ. Коледарските песни отпращат тези отвъдни създания от домовете на живите хора. Светът се преражда и хаосът се превръща в космос. За благодарност им дават кравайчета и вино, за да се стоплят в студената нощ.
А сутринта на Коледа най-нетърпеливи са децата – те радостно и трепетно разопаковат подаръците, оставени под елхата от Дядо Коледа.
Весели празници на всички!
Даниел Станиславов, 5.а клас
2020 г.
Коледа е свещен празник за много народи. Тогава се събираме с най-близките си хора. Хората си разменят подаръци, радват се и се веселят. Всеки тръпне в очакване да стане Бъдни вечер, когато точно в полунощ настъпва коледната дата 25 декември, на която се разменят подаръци и се пожелават най-хубави неща, които да се случат в близкото бъдеще. Сипе се ситен бял сняг. Витае някакво спокойствие и вълшебство във въздуха. Носи се аромат на портокали, шоколад и топли коледни сладки.
На трапезата на Бъдни вечер се слагат нечетен брой ястия. Слага се питка с късмети и на нея се правят житен клас, кръст и чепка грозде. Най-възрастният мъж от фамилията отчупва парче от питката и дава на всеки от семейството.
Коледа има много обичаи и традиции. Най-важната е да се коледува, могат да коледуват само момчета. Те ходят по къщите пеят песни и така те благославят семейството. Коледарите прогонват злите духове и зловещите същества, които, както народът смята, излизат през тази нощ. Коледарските песни отпращат тези отвъдни създания от домовете на живите хора. Светът се преражда и хаосът се превръща в космос. За благодарност им дават кравайчета и вино, за да се стоплят в студената нощ.
А сутринта на Коледа най-нетърпеливи са децата – те радостно и трепетно разопаковат подаръците, оставени под елхата от Дядо Коледа.
Весели празници на всички!
Даниел Станиславов, 5.а клас
2020 г.
Една незабравима Коледа
На двадесет и трети декември Мария и Алекс се сетили, че не са написали писмо до Дядо Коледа. Написали го и неусетно станало единадесет часа. Бързо си облекли пижамите и легнали да спят.
По едно време Алекс чул някакъв шум в съседната стая. Отишъл да провери и останал изумен. Там били елфите Лео и Леа, за да вземат писмото им и да го занесат на Дядо Коледа.
След като елфите взели писмото, звъннали с едно звънче и се появила магическа врата. След това Лео и Леа минали през вратата и изчезнали. Малко преди вратата да изчезне заедно с тях, Алекс решил и той да мине, за да разбере къде води.
Не минало много време и изведнъж се озовал в работилницата на Дядо Коледа. Първоначално Алекс много се изплашил и не знаел какво да прави; затова се скрил в една стая.
След като малко се успокоил, той решил да поразгледа работилницата. Излязъл от стаята и срещу нея имало друга стая. Отишъл да види какво има вътре и останал изумен. Вътре бил самият Дядо Коледа. След като го видял, добрият страец се стреснал и го попитал защо е тук. Алекс му обяснил как е дошъл и тогава Дядо Коледа му казал, че ще се опита да го върне.
Малко по-късно, тъкмо станало Бъдни вечер, дошло време Дядо Коледа да тръгва да разнася подаръци. Тъкмо той щял да тръгва и Алекс отишъл, за да го помоли да отиде с него. Дядо Коледа се замислил и най-накрая се съгласил. Алекс се качил в шейната и двамата потеглили заедно.
Минали много държави и континенти и накрая стигнали до града на Алекс. Раздали подаръците във всички къщи и останал само неговият дом. Двамата слезли от шейната, влезли в къщата и след като Дядо Коледа оставил подаръците, той пожелал на Алекс Коледата му да бъде много щастлива и си тръгнал. Алекс само се усмихнал и легнал да спи.
Екатерина Георгиева, 5.а клас
2020 г.
На двадесет и трети декември Мария и Алекс се сетили, че не са написали писмо до Дядо Коледа. Написали го и неусетно станало единадесет часа. Бързо си облекли пижамите и легнали да спят.
По едно време Алекс чул някакъв шум в съседната стая. Отишъл да провери и останал изумен. Там били елфите Лео и Леа, за да вземат писмото им и да го занесат на Дядо Коледа.
След като елфите взели писмото, звъннали с едно звънче и се появила магическа врата. След това Лео и Леа минали през вратата и изчезнали. Малко преди вратата да изчезне заедно с тях, Алекс решил и той да мине, за да разбере къде води.
Не минало много време и изведнъж се озовал в работилницата на Дядо Коледа. Първоначално Алекс много се изплашил и не знаел какво да прави; затова се скрил в една стая.
След като малко се успокоил, той решил да поразгледа работилницата. Излязъл от стаята и срещу нея имало друга стая. Отишъл да види какво има вътре и останал изумен. Вътре бил самият Дядо Коледа. След като го видял, добрият страец се стреснал и го попитал защо е тук. Алекс му обяснил как е дошъл и тогава Дядо Коледа му казал, че ще се опита да го върне.
Малко по-късно, тъкмо станало Бъдни вечер, дошло време Дядо Коледа да тръгва да разнася подаръци. Тъкмо той щял да тръгва и Алекс отишъл, за да го помоли да отиде с него. Дядо Коледа се замислил и най-накрая се съгласил. Алекс се качил в шейната и двамата потеглили заедно.
Минали много държави и континенти и накрая стигнали до града на Алекс. Раздали подаръците във всички къщи и останал само неговият дом. Двамата слезли от шейната, влезли в къщата и след като Дядо Коледа оставил подаръците, той пожелал на Алекс Коледата му да бъде много щастлива и си тръгнал. Алекс само се усмихнал и легнал да спи.
Екатерина Георгиева, 5.а клас
2020 г.
Счупената шейна
Дойде Бъдни вечер, децата с нетърпение очакваха утрешния ден, но шейната на Дядо Коледа беше счупена. Той не го забеляза и тръгна. По едно време старецът падна със своите елени и подаръци.
Дядо Коледа се паникьоса и започна да звъни на приятелите си, но никой не му отговаряше. Наблизо той видя къщичка и почука на вратата. Едно малко момченце му отвори, то се изплаши и повика майка си. Жената покани добрия старец вътре. Стоплили го, нахранили го и майката на момчето му дала тяхната шейна. Старецът благодарил и потеглил да обикаля целия свят, но забравил да остави подаръци на жената и детето, които го приютили. Сетил се чак на следващия ден и веднага отишъл преди да се събудят, но вече било късно.
Дядо Коледа пуснал подаръка през комина и се спуснал пред камината. Момченцето плачело до елхата, но не се сещало да провери до камината. Тръгнало да се оплаква на майка си, че няма подарък, но докато минавало покрай камината, видяло, че там го чакат и изненадващият дар, и самият белобрад старец.
Златина Леонова, 5.в клас
2020 г.
Дойде Бъдни вечер, децата с нетърпение очакваха утрешния ден, но шейната на Дядо Коледа беше счупена. Той не го забеляза и тръгна. По едно време старецът падна със своите елени и подаръци.
Дядо Коледа се паникьоса и започна да звъни на приятелите си, но никой не му отговаряше. Наблизо той видя къщичка и почука на вратата. Едно малко момченце му отвори, то се изплаши и повика майка си. Жената покани добрия старец вътре. Стоплили го, нахранили го и майката на момчето му дала тяхната шейна. Старецът благодарил и потеглил да обикаля целия свят, но забравил да остави подаръци на жената и детето, които го приютили. Сетил се чак на следващия ден и веднага отишъл преди да се събудят, но вече било късно.
Дядо Коледа пуснал подаръка през комина и се спуснал пред камината. Момченцето плачело до елхата, но не се сещало да провери до камината. Тръгнало да се оплаква на майка си, че няма подарък, но докато минавало покрай камината, видяло, че там го чакат и изненадващият дар, и самият белобрад старец.
Златина Леонова, 5.в клас
2020 г.
Моята Коледа!
Коледа е времето, в което всичко е притихнало, време, в което семейството се събира, за да посрещне едно от най-големите чудеса в християнството. Коледа е празник на семейния огън, празник на ново начало!
Коледа е времето на добрите пожелания, чува се весел звън на камбани, песни и милион светлини край елхата. Празнична украса, вкусна трапеза, традиции, обичаи, късметчета - всичко това е Коледа.
На празника очакваме един от най-обичаните старци - Дядо Коледа. Той живее далече, далече - в Лапландия, близо до Северния полюс. Страна единствено и само негова. Страна, в която всички са посветени във великото тайнство – да зарадват всяко дете по света с изключителен и желан подарък.
Не знам дали по Коледа стават чудеса, но знам едно - чудесата зависят от нас, от теб и мен, от всички ни. На коледните празници всичко лошо се забравя в името на една нова по-добра година! На Коледа всичко е чисто и красиво.
Това е Коледа!
Затова нека направим едно чудо, нека станем по-добри!!!
Честита Коледа!
Александра Христова, 5.в клас
2020 г.
Коледа е времето, в което всичко е притихнало, време, в което семейството се събира, за да посрещне едно от най-големите чудеса в християнството. Коледа е празник на семейния огън, празник на ново начало!
Коледа е времето на добрите пожелания, чува се весел звън на камбани, песни и милион светлини край елхата. Празнична украса, вкусна трапеза, традиции, обичаи, късметчета - всичко това е Коледа.
На празника очакваме един от най-обичаните старци - Дядо Коледа. Той живее далече, далече - в Лапландия, близо до Северния полюс. Страна единствено и само негова. Страна, в която всички са посветени във великото тайнство – да зарадват всяко дете по света с изключителен и желан подарък.
Не знам дали по Коледа стават чудеса, но знам едно - чудесата зависят от нас, от теб и мен, от всички ни. На коледните празници всичко лошо се забравя в името на една нова по-добра година! На Коледа всичко е чисто и красиво.
Това е Коледа!
Затова нека направим едно чудо, нека станем по-добри!!!
Честита Коледа!
Александра Христова, 5.в клас
2020 г.
Дядо Коледа
С червен калпак и кош голям
аз идвам - гостенин засмян,
по миглите ми има сняг,
но бързам при децата пак.
На своя гръб подарък нося
на Митко, Анито и Ася,
препускам със елени силни
през голи хълмове, долини.
Пристигам с коша си голям
и дарове ще ви раздам,
а после бодър, весел, свеж
ще тръгна целия във скреж.
Звънчета звънкат… зън, зън, зън!
Елате, милички, навън!
Във снежната красива нощ
срещнете скъпия си гост!
Божидар Емилов Йорданов, 5.а клас
2020 г.
Коледа
Наближава Коледа. Това е най- светлия християнски празник. На този ден семейството се събира заедно. Аз обичам Коледа! Още от Бъдни вечер коледарите с техните весели песни, внасят коледния дух в домовете ни. Всяко семейство иска да се докосне до обичаите на нашите деди. Весело е! Навсякъде звучи смях. Елхите греят в домовете ни.Трапезите са препълнени. Децата с трепет очакват Дядо Коледа и подаръците, които носи в големия чувал.
Ето и тази година Коледа тропа на вратата ни. Улиците отново греят с разноцветни светлини. По витрините искрят изкуствени снежинки. От време на време от някъде се чуват коледни звънчета. Отново навсякъде е красиво.
Но защо хората не са радостни под своите пъстри маски? Защо се плашат да се прегърнат, а само от далеч се поздравяват с помахване на ръка?
Защото смъртоносен вирус се е настанил над цялата земя. Но той не бива да ни плаши!Не бива да убива коледния дух! Ние – хората сме по-силни от него! Трябва да вярваме в това!
Нека всички да отворим сърцата си за този вълшебен празник! Нека отново грейнат очите ни!Нека отново доброто да се върне, защото Коледа ни прави по-добри!
Обичам те, Коледа! Ти носиш надежда за един по- добър свят. Аз те чакам с нетърпение!
Светослав Добрев, 5.б клас
2020 г.
Новогодишни празници 2020 г.
Тази година не е същата като другите.
Няма да можем да се съберем с роднините, с които не сме се виждали от доста отдавна. Няма да се събираме с приятели и да празнуваме заедно. Няма да можем да седнем със семейството на голямата вечеря.
Но не всичко се променя.
Можем да прекараме повече време с най-близките ни хора. Пак можем да сготвим вкусно с баба и мама. Да сложим масата с прекрасните ястия, също и голямата питка.
Остана само да чакаме новата година да ни донесе много здраве, късмет и щастие.
Дано през 2021 година да дойде голямото ЧУДО, което целият свят очаква и много иска, а именно този коварен вирус да се махне и всичко да си е по старому.
Свилена Георгиева, 5.б клас
2020 г.
Тази година не е същата като другите.
Няма да можем да се съберем с роднините, с които не сме се виждали от доста отдавна. Няма да се събираме с приятели и да празнуваме заедно. Няма да можем да седнем със семейството на голямата вечеря.
Но не всичко се променя.
Можем да прекараме повече време с най-близките ни хора. Пак можем да сготвим вкусно с баба и мама. Да сложим масата с прекрасните ястия, също и голямата питка.
Остана само да чакаме новата година да ни донесе много здраве, късмет и щастие.
Дано през 2021 година да дойде голямото ЧУДО, което целият свят очаква и много иска, а именно този коварен вирус да се махне и всичко да си е по старому.
Свилена Георгиева, 5.б клас
2020 г.
Утре е Коледа!
С нетърпение чакам утрешния ден,
знам - щастлив ще е за мен.
С много усмивки и грейнали лица -
подаръци ще има за всички деца!
Ще тръгнат коледари по всички къщи,
да има здраве, радост и парички!
Но моля, скъпи коледари, пожелайте на децата-
на училище да могат да ходят
и с учителите за знания да поговорят!
Ирем Шефкетова, 5.в клас
2020 г.
С нетърпение чакам утрешния ден,
знам - щастлив ще е за мен.
С много усмивки и грейнали лица -
подаръци ще има за всички деца!
Ще тръгнат коледари по всички къщи,
да има здраве, радост и парички!
Но моля, скъпи коледари, пожелайте на децата-
на училище да могат да ходят
и с учителите за знания да поговорят!
Ирем Шефкетова, 5.в клас
2020 г.
Коледа – обич и вяра
Нощта се спусна над малкото градче. Уличните лампи осветяваха снежинките, които се спускаха бавно и грациозно, правейки обстановката още по-уютна. Все още имаше хора навън. Малките деца се радваха на снега и пееха песни. Всичко беше красиво. Д.Д
Но само за едно дете всяка зима беше една и съща. Студена и мрачна. То беше единственото сираче в малкото градче, но макар че си нямаше никого на този свят, неговата душа беше чиста и пълна с доброта. Може да е бездомно и бедно, но никога не би откраднало или излъгало. Г.В
Нямаше си дом. Спеше в един голям кашон и се завиваше с одеяло, което беше намерило в кофа за боклук. Хранеше се с остатъците от храна, които му даваха хората. Скиташе се по цели дни, гледайки тъжно другите деца с техните семейства, копнеейки и то да има такова някой ден. Всяка Коледа силно се надяваше да се случи чудо и да има късмета и то да си намери любящи родители, които да се грижат за него... но това желание така и не се сбъдваше. М.И
Скитайки се по заледените улици, малкото момче намери чантичка, в която имаше много пари. То много се зарадва, че ще може да се нахрани хубавичко и реши тази Коледа само да си купи подарък. На сутринта отиде до един магазин, но стигайки до касата, то се спря и се отказа от всичките си покупки. Представи си как сега някой си търси чантичката и колко е нещастен този човек, може би тези пари щяха да бъдат много по-необходими на него. Затова момчето ги прибра и излезе от магазина. Отиде на мястото където ги намери и седна да чака дали някой ще дойде да си ги потърси. И.А.
То чакало и чакало,но никой не дошъл да ги потърси. Мръкна се, лампите светнаха, а навън беше много студено. Детето се унесе и заспа на ледената настилка, подложило ръка на глава, а с другата гушнало чантичката с богатството, подарено от Бог. Сутринта се събуди от току-що навалелия сняг. Огледа се, поизтупа се и стана. То разбра, че кесията с пари я няма. К.А.
Сънено, детето тръгна да бяга и да се оглежда наоколо за своята чантичка. Спъна се и падна. Беше се ударил много лошо, но болката беше търпима за разлика от тази за изгубената надежда. Търсейки кесийката си в продължение на час, детето най-накрая седна тъжно на една от пейките в близкия парк и заплака заради невъзможността си да намери скъпоценността си - една малка торбичка с пари.
Едно богато семейство с две деца - момиче и момче, на възраст колкото малкото бездомниче - минаха покрай него. Съжалиха го и седнаха до него. Майката го попита защо плаче, а детето й обясни положението. Лицето му беше мокро от сълзите му. Семейството предложи да му помогнат, защото така могат заедно да открият неговата торбичка с пари. Утешено, момченцето тръгна с тях. Д.Г.
Те вървяха из улиците на града, но не намериха чантичката с пари. Бездомничето се разплака отново, а богатото семейство го попита защо. То им отговори, че плаче за чантичката, която може да е нужна на някой друг в момента. Започна да се стъмва и семейството го покани у тях, но то не се съгласи. Те настояха и бездомничето тръгна с тях. След малко вървене те се озоваха пред богаташкия украсен дом. Г.С.
Като стигнаха там, бездомното дете замръзна на място и се учуди на голямата и красива порта. Влизайки в дома, детето се учудваше повече и повече. Богатото семейство показа стаята на бездоминичето. Е. Е.
След това прислужничките приготвиха обяд. Като се наядоха, те искаха да чуят за историята на момчето. А.А.
Малкото дете разказа за тъжния си живот. Богатите хора го съжалиха, прегърнаха го и го питаха как се казва. Бездомничето каза, че не си знае името. Те се учудиха и решиха да му измислят. Стигнаха до решението да се казва Бенет, което означава богословия. На него му хареса. След това си легнаха. С. Б.
На сутринта семейството се погрижи за сирачето. Изкъпа го, даде му чисто нови дрехи, за които то само си е мечтаело, и заедно седнаха да закусват. Масата беше отрупана с ястия, за които то дори не беше чувало, камо ли опитвало. Сприятели се с момичето и момчето. Беше много щастливо, защото никога преди не е е имало с кого да си поиграе. Останалите деца винаги са страняли от него поради нищожните му средства. М. Х.
Момчето било много благодарно на семейството, че го приютило за нощта, но му било неудобно да остане повече. То се върнало при своя кашон, който му служел за дом. Тръгвайки да се завива, то открило, че някой му е върнал чантичката с парите. Бездомното дете се зарадвало много и сега трябвало да намери чии са тези пари, за да ги върне. В този момент дочул разговор между двама възрастни мъже. Единият от мъжете се жалвал, че е загубил своята чанта с пари, с които е тръгнал да купува коледни подаръци на своите внуци. Д. З. Г.
Другият мъж случайно видя дете и каза на приятеля си. Те заедно дойдоха и видяха, че бедното дете има около десет лева в панталона. Н.С.
Те видели, че няма какво да яде и решили да го приютят в скромния си дом който не е много голям. Те му дали и чисти и топли дрехи и вкусна храна. В.Б.
Вечеряли и се забавлявали, накрая дойде време за сън, предложили му да спи у тях и момченцето приело, защото навън било много студено. Семейството на сутринта решили да го зарадват и отишли до най-близкия магазин и му купили пуловер, с който да се топли в студа. Г.Ф.
То се зарадвало и им е благодарило за подаръка. Никой не беше му купувал подарък до сега. С.М.
Семейството попитало момчето дали иска да остане да живее с тях. Те си нямат деца и ще бъдат щастливи, ако могат да му дадат своята обич и любов. Момченцето се съгласило. То било много щастливо, защото ще си има родители, дом и семейство. Т. Р
Детето прекарало няколко дни в семейството, но това не било неговото място. Било обгрижвано и сито. На топло и с добри хора, но нещо му липсвало. След вечерята всички си легнали, но не и детето. То тихичко се измъкнало от леглото и напуснало къщата на милото семейство. Н. Д
Върнало се е пак на улицата, където му е мястото. Но един ден, когато навън било много студено и то замръзвало, срещнало човека, на когото върнало парите. Този човек от няколко дена го търсел и най-сетне го открил. Заедно тръгнали да обикалят магазините, обядвали заедно, след което мъжът го е попитал защо остава в улицата, дали няма семейство. Момчето му разказало цялата история за себе си, но в същото време забелязъло, че мъжът почнал да плаче. Малкото момче го попитало каква е причината, че и той плаче. Мъжът му е отговорил, че някога и той е бил бездомник и сирак като него. А. Х.
След като детето му доразказало историята си, то поискало да чуе историята на човека. Мъжът му разказал всичко за детството си. Той и момчето решили да си поговорят още. Оказа се, че това, което човекът е преживял, когато бил малък, е това, което детето преживява сега. Малкият Бенет бил щастлив, че отново е намерил човек, с когото да поговори, но в същото време е човек, с когото за кратко започват да се разбират като семейство. Мъжът бил на средна възраст, но нямал деца. Той и съпругата му правили много опити, но всички били безуспешни. Те били отчаяни, но на човека му дошла идея. Той попитал Бенет дали иска да си има семейство. Малкият му отвърнал, че винаги си е мечтаел за това. Мъжът отново го попитал дали иска той и жена му да са му родители, а той да е техен син. Детето се съгласило, без да се замисля дори секунда. Много се зарадвало и започнало да подскача от радост. Човекът го хванал за ръчичката и го повел към вече техния дом. Щом се прибрали и съпругата му видяла детето, се разплакала от радост. Съпругът й й разказал всичко и тя се трогнала от добрината на детето. На негово място всеки би прибрал парите и би ги похарчил за себе си, но това дете не било като другите и постъпило много благородно. Е. Христова
Добрината винаги се възнаграждава. Това се случило и с малкия Бенет. Той върнал парите на човека и получил много повече от една кесия с пари. Два дни по – късно документите за осиновяване били готови. Момчето и неговите родители отишли да ги подпишат. От този ден нататък Бенет, майка му и баща му били много щастливо и задружно семейство. Много се обичали, а малкият бил като техен роден син. Той получил своята награда за стореното добро – получил истинско семейство и след много тежки дни, прекарани в самота, той най – накрая разбрал какво е да си истински щастлив. Е. Христова
7.б клас
21.12.2019 г.
Нощта се спусна над малкото градче. Уличните лампи осветяваха снежинките, които се спускаха бавно и грациозно, правейки обстановката още по-уютна. Все още имаше хора навън. Малките деца се радваха на снега и пееха песни. Всичко беше красиво. Д.Д
Но само за едно дете всяка зима беше една и съща. Студена и мрачна. То беше единственото сираче в малкото градче, но макар че си нямаше никого на този свят, неговата душа беше чиста и пълна с доброта. Може да е бездомно и бедно, но никога не би откраднало или излъгало. Г.В
Нямаше си дом. Спеше в един голям кашон и се завиваше с одеяло, което беше намерило в кофа за боклук. Хранеше се с остатъците от храна, които му даваха хората. Скиташе се по цели дни, гледайки тъжно другите деца с техните семейства, копнеейки и то да има такова някой ден. Всяка Коледа силно се надяваше да се случи чудо и да има късмета и то да си намери любящи родители, които да се грижат за него... но това желание така и не се сбъдваше. М.И
Скитайки се по заледените улици, малкото момче намери чантичка, в която имаше много пари. То много се зарадва, че ще може да се нахрани хубавичко и реши тази Коледа само да си купи подарък. На сутринта отиде до един магазин, но стигайки до касата, то се спря и се отказа от всичките си покупки. Представи си как сега някой си търси чантичката и колко е нещастен този човек, може би тези пари щяха да бъдат много по-необходими на него. Затова момчето ги прибра и излезе от магазина. Отиде на мястото където ги намери и седна да чака дали някой ще дойде да си ги потърси. И.А.
То чакало и чакало,но никой не дошъл да ги потърси. Мръкна се, лампите светнаха, а навън беше много студено. Детето се унесе и заспа на ледената настилка, подложило ръка на глава, а с другата гушнало чантичката с богатството, подарено от Бог. Сутринта се събуди от току-що навалелия сняг. Огледа се, поизтупа се и стана. То разбра, че кесията с пари я няма. К.А.
Сънено, детето тръгна да бяга и да се оглежда наоколо за своята чантичка. Спъна се и падна. Беше се ударил много лошо, но болката беше търпима за разлика от тази за изгубената надежда. Търсейки кесийката си в продължение на час, детето най-накрая седна тъжно на една от пейките в близкия парк и заплака заради невъзможността си да намери скъпоценността си - една малка торбичка с пари.
Едно богато семейство с две деца - момиче и момче, на възраст колкото малкото бездомниче - минаха покрай него. Съжалиха го и седнаха до него. Майката го попита защо плаче, а детето й обясни положението. Лицето му беше мокро от сълзите му. Семейството предложи да му помогнат, защото така могат заедно да открият неговата торбичка с пари. Утешено, момченцето тръгна с тях. Д.Г.
Те вървяха из улиците на града, но не намериха чантичката с пари. Бездомничето се разплака отново, а богатото семейство го попита защо. То им отговори, че плаче за чантичката, която може да е нужна на някой друг в момента. Започна да се стъмва и семейството го покани у тях, но то не се съгласи. Те настояха и бездомничето тръгна с тях. След малко вървене те се озоваха пред богаташкия украсен дом. Г.С.
Като стигнаха там, бездомното дете замръзна на място и се учуди на голямата и красива порта. Влизайки в дома, детето се учудваше повече и повече. Богатото семейство показа стаята на бездоминичето. Е. Е.
След това прислужничките приготвиха обяд. Като се наядоха, те искаха да чуят за историята на момчето. А.А.
Малкото дете разказа за тъжния си живот. Богатите хора го съжалиха, прегърнаха го и го питаха как се казва. Бездомничето каза, че не си знае името. Те се учудиха и решиха да му измислят. Стигнаха до решението да се казва Бенет, което означава богословия. На него му хареса. След това си легнаха. С. Б.
На сутринта семейството се погрижи за сирачето. Изкъпа го, даде му чисто нови дрехи, за които то само си е мечтаело, и заедно седнаха да закусват. Масата беше отрупана с ястия, за които то дори не беше чувало, камо ли опитвало. Сприятели се с момичето и момчето. Беше много щастливо, защото никога преди не е е имало с кого да си поиграе. Останалите деца винаги са страняли от него поради нищожните му средства. М. Х.
Момчето било много благодарно на семейството, че го приютило за нощта, но му било неудобно да остане повече. То се върнало при своя кашон, който му служел за дом. Тръгвайки да се завива, то открило, че някой му е върнал чантичката с парите. Бездомното дете се зарадвало много и сега трябвало да намери чии са тези пари, за да ги върне. В този момент дочул разговор между двама възрастни мъже. Единият от мъжете се жалвал, че е загубил своята чанта с пари, с които е тръгнал да купува коледни подаръци на своите внуци. Д. З. Г.
Другият мъж случайно видя дете и каза на приятеля си. Те заедно дойдоха и видяха, че бедното дете има около десет лева в панталона. Н.С.
Те видели, че няма какво да яде и решили да го приютят в скромния си дом който не е много голям. Те му дали и чисти и топли дрехи и вкусна храна. В.Б.
Вечеряли и се забавлявали, накрая дойде време за сън, предложили му да спи у тях и момченцето приело, защото навън било много студено. Семейството на сутринта решили да го зарадват и отишли до най-близкия магазин и му купили пуловер, с който да се топли в студа. Г.Ф.
То се зарадвало и им е благодарило за подаръка. Никой не беше му купувал подарък до сега. С.М.
Семейството попитало момчето дали иска да остане да живее с тях. Те си нямат деца и ще бъдат щастливи, ако могат да му дадат своята обич и любов. Момченцето се съгласило. То било много щастливо, защото ще си има родители, дом и семейство. Т. Р
Детето прекарало няколко дни в семейството, но това не било неговото място. Било обгрижвано и сито. На топло и с добри хора, но нещо му липсвало. След вечерята всички си легнали, но не и детето. То тихичко се измъкнало от леглото и напуснало къщата на милото семейство. Н. Д
Върнало се е пак на улицата, където му е мястото. Но един ден, когато навън било много студено и то замръзвало, срещнало човека, на когото върнало парите. Този човек от няколко дена го търсел и най-сетне го открил. Заедно тръгнали да обикалят магазините, обядвали заедно, след което мъжът го е попитал защо остава в улицата, дали няма семейство. Момчето му разказало цялата история за себе си, но в същото време забелязъло, че мъжът почнал да плаче. Малкото момче го попитало каква е причината, че и той плаче. Мъжът му е отговорил, че някога и той е бил бездомник и сирак като него. А. Х.
След като детето му доразказало историята си, то поискало да чуе историята на човека. Мъжът му разказал всичко за детството си. Той и момчето решили да си поговорят още. Оказа се, че това, което човекът е преживял, когато бил малък, е това, което детето преживява сега. Малкият Бенет бил щастлив, че отново е намерил човек, с когото да поговори, но в същото време е човек, с когото за кратко започват да се разбират като семейство. Мъжът бил на средна възраст, но нямал деца. Той и съпругата му правили много опити, но всички били безуспешни. Те били отчаяни, но на човека му дошла идея. Той попитал Бенет дали иска да си има семейство. Малкият му отвърнал, че винаги си е мечтаел за това. Мъжът отново го попитал дали иска той и жена му да са му родители, а той да е техен син. Детето се съгласило, без да се замисля дори секунда. Много се зарадвало и започнало да подскача от радост. Човекът го хванал за ръчичката и го повел към вече техния дом. Щом се прибрали и съпругата му видяла детето, се разплакала от радост. Съпругът й й разказал всичко и тя се трогнала от добрината на детето. На негово място всеки би прибрал парите и би ги похарчил за себе си, но това дете не било като другите и постъпило много благородно. Е. Христова
Добрината винаги се възнаграждава. Това се случило и с малкия Бенет. Той върнал парите на човека и получил много повече от една кесия с пари. Два дни по – късно документите за осиновяване били готови. Момчето и неговите родители отишли да ги подпишат. От този ден нататък Бенет, майка му и баща му били много щастливо и задружно семейство. Много се обичали, а малкият бил като техен роден син. Той получил своята награда за стореното добро – получил истинско семейство и след много тежки дни, прекарани в самота, той най – накрая разбрал какво е да си истински щастлив. Е. Христова
7.б клас
21.12.2019 г.
Коледна приказка за доброто Някога
Преди много години в едно планинско село живял самотен старец. Да зарадва някого, да направи нещо добро за някого, изпълвало дните ми със смисъл. (Й.Г.) В един студен зимен ден в средата на декември старецът решил да се разходи из селото. Минавайки покрай един дюкян, дядото забелязал дете, което жално гледало витрината.(К.К.К) Той влязъл в магазинчето, купил топла закуска и дрехи за момчето. Излязъл и му ги подал, а момчето със сълзи в очите му благодарило и го попитало как да му върне жеста. (С.С.)
- Ти вече го направи, моето момче! Най-голямата радост за мен, е да помогна на някого с това, от което има нужда. Запомни, че истински щастлив е човек, който може да дарява надежда.
Момчето се замислило над думите на стареца….(Н.М.) Детето благодарило на дядото. Продължило да обмисля думите му. Решило, че трябва да покаже и на други деца като него, че мечтата им за по-добра Коледа все още може да се сбъдне. (И.М.)
Събрали се всички деца и решили да отидат в дома на стареца и да му помогнат да почистят къщата и да му пеят коледни песни. Децата били възхитени от реакцията на дядото и решили да посещават повече самотни хора и да правят добро, макар и да са бедни.(М.Ч)
На другия ден малчуганите излезли навън, за да се разхождат и играят в снега. Заговорили се за предстоящият празник – Коледа, който всички харесвали. Лили изведнъж се сетила за дядото, на когото помогнали и дала идеята да направят коледен благотворителен базар с топли кифлички и други сладки, направени от тях, в помощ на него и другите самотни хора в селото.(А.З.) Всички деца се събрали и отишли до магазина да купят продукти за благотворителността. Купили кифлички, меденки и куп разни сладки. Лили попитала защо не вземат брашно, мая, кисело мляко, яйца, сол, захар и масло ,за да направят питка? Всички деца се възхитили от идеята и взели нужните продукти. Благовест поискал той да я приготви. Прибрал се и започнал да прави питката.(Т.М)
На следващата сутрин всички са се събрали на щанда и всяко едно дете си сложило коледна шапка. Подредили щанда. Най-отпред сложили питката на Благовест, а около нея всички останали сладки. Тогава се появил и старецът. Той отишъл при децата със сълзи от радост. Те толкова много се зарадвали и отишли да го прегърнат. Обяснили му, че този благотворителен базар е да помогнат на него и на останалите възрастни хора. Старецът се трогнал от казаното и решил да им помогне.(A.Д) След малкия им разговор на тази тема и като децата обяснили на стареца всичко нужно, той си сложил една червена шапчица с бяло помпонче на главата и с децата започнали да продават вкусотиите от щанда. Старецът бил щастлив, но Лили забелязала че има нещо, което го тревожи, за това го попитала. Той й отвърнал, че просто като е бил у дома си, е гледал стари снимки на него и семейството му от последната Коледа, която прекарали заедно.. Която била преди цели 2 години.
Това натъжило Лили и го попитала защо те не идват да го видят. Отговорът, който получила, бил малка тиха въздишка и няколко думи, които бяха изречени с тъжна усмивка.
- Просто имат по-важна работа (Я.П.И)
Лили помислила над думите на стареца и се натъжила още повече, защото разбрала какво означават те. Тя си казала, че когато свършат с благотворителния пазар, ще се опита да намери семейството на възрастния човек, за да направи Коледата му по-хубава!(К.А) След като пазарът приключил, Лили изпратила стареца до дома му. Когато стигнали, той я поканил да влезе, за да не стои на студа. Тя влязла и видяла оставените на масата снимки на семейството му. Скришно взела едната снимка, за да се опита да ги потърси.(М.Д)
Селото било доста мъничко и затова Лили очаквала да бъдат лесно открити. Лили търсила с часове в опити да ги открие, питала разни хора за тях, но те не ги познавали. На Лили ѝ омръзнало и затова отложила търсенето за следващия ден. Тя споделила с приятелите си и те също искали да се включат.(А.С) Уговорили се да се съберат на другия ден след училище пред къщата на Благовест, за да направят план за търсенето на семейството на възрастния мъж. Всички единодушно решили да се разделят на групички по няколко деца с надеждата търсенето им да е успешно.
Желанието на децата да помогнат на стареца било толкова силно и не след дълго тяхното търсене довело до резултат. Обикаляйки заснежените улици на планинското селце, Благовест и Лили, които били в една група, срещнали възрастна дама, която познала хората от показаната и снимка. Обяснила им как изглежда къщата и как да стигнат до нея. Не било трудно да намерят къщата, тя се забелязвала отдалеч, била голяма, с красива ограда и пищна коледна украса. В двора на къщата се виждали над дузина детски играчки. (И.Й.)
Двете деца плахо пристъпили към прага на къщата, но не смеели да почукат. Благовест и Лили вперили поглед през заснежения прозорец. Пред тях се разкрила чудна картина. В стаята било светло и уютно, приятна обстановка. Удобство и задушевност царели навсякъде. Богато украсеното коледно дърво стояло в центъра на стаята, а на върха му блестяла звезда. В голямата каменна камина горял буен огън и хвърлял отблясъци по стените. Танцът на пламъците ги омагьосал с красотата си. Лили се загледала в малкия ангел, който стоял на скрина точно до семейна снимка, същата като тази, която тя държала в ръката си.
В миг магията се изпарила. Чули се гласове. Стъпки и лай на куче, идващи от пътеката, водеща към къщата. Благовест и Лили се стъписаха. Те не знаеха какво да правят и побягнаха. В бързината Лили изтърва снимката, но нямаше как да се върне да я вземе. (А. Г.) Докато бягаха, Лили реши спонтанно да се върне за снимката. Спря и се затича наобратно, в бързината не видя малката дървена пейка по пътеката. Спъна се в нея, това беше последното, което си спомняше, след като отвори очи, вперени в танцуващите отблясъци на парещия огън в камината. Надигна се плахо, огледа се и видя как мъж и жена седят до нея, гледайки я с леко притеснение и голямо умиление. Попитаха я как е. След кратък разговор момичето разказа всичко на милите хора. В това време Благовест успя да избяга намери приятелите си и веднага хукнаха да кажат на възрастния човек. След като ги изслуша, той веднага облече зимното си палто и заедно тръгнаха към къщата, където момичето, сгушено топло, похапваше коледни курабийки и прекарваше приятни мигове със семейството на добрия старец.(A.O)
По пътя те вървяха мълчаливо и замислени, като на всеки му минаваха през главата различни картини, свързани с Лили. Изневиделица изскочи едно детенце и започва да дърпа палтото на стареца.
- Чичо, чичо може ли да ми дадеш сладко?
Старецът му отговори:
– Да, но сега много бързам. Детенцето продължи да настоява.
– Искам сладко, като предишното, защото много ми хареса вашето сладко, чичо, може ли още? Старецът му отговори:
- Мило детенце сега нямам от същото. Огледа се и забеляза магазин за лакомства. Хвана малкото дете и го отведе в тази посока.(М.М)
Докато отреагират и разберат приятелите на Лили, старецът се завърна и продължиха по пътя си. Пристигнаха до вратата и позвъниха и зачакаха да им се отвори вратата.(Д.Н) Настана тишина. Изведнъж вратата се отвори широко и на прага застанаха внуците на стареца. Гледаха го с учудени очи и се хвърлиха в прегръдките му. Старецът се разплака. В това време излязоха и техните родители, които сведоха поглед засрамени.(Б.А.Ж.) Внуците на стареца настояха той да влезе вътре.
Там, в топлата стая, започнаха един през друг да се хвалят кой какво е научил в училище. По-големият му показа какви рисунки е направил за коледния базар. Дядото ги гледаше с умиление и по-бузите му потекоха едри сълзи. Синът му разбра, че е постъпил грешно, като го е изоставил. С много болка в сърцето той поиска прошка от баща си (Д.Р.С). Веселият старец прости всичко, защото сам, без своите деца и внуци той не беше щастлив и за него нямаше особено смисъл в нещата, които прави. Устроиха си перфектна вечеря във вълшебната вечер. Децата се забавляваха, а по-възрастните не спираха да си говорят, защото бяха изпуснали толкова време, което можеха да прекарат заедно. Беше станало късно вечер, а родителите на малчуганите ги издирваха от доста време. Последната им надежда беше във въпросната къща. Почукаха и там, отвориха им и когато видяха децата си живи и здрави, ги прегърнаха и сърцата им се изпълниха с радост.
Поканиха ги да влязат и всички да продължат заедно да се забавляват. Вечерта стана най-хубавата, която са имали досега. На сутринта, когато се събудиха, всички бяха щастливи, защото бяха заедно, а подаръците нямат значение, когато си с най-любимите и близки хора. (Г.Ш.)
7.а клас
20.12.2019 г.
Преди много години в едно планинско село живял самотен старец. Да зарадва някого, да направи нещо добро за някого, изпълвало дните ми със смисъл. (Й.Г.) В един студен зимен ден в средата на декември старецът решил да се разходи из селото. Минавайки покрай един дюкян, дядото забелязал дете, което жално гледало витрината.(К.К.К) Той влязъл в магазинчето, купил топла закуска и дрехи за момчето. Излязъл и му ги подал, а момчето със сълзи в очите му благодарило и го попитало как да му върне жеста. (С.С.)
- Ти вече го направи, моето момче! Най-голямата радост за мен, е да помогна на някого с това, от което има нужда. Запомни, че истински щастлив е човек, който може да дарява надежда.
Момчето се замислило над думите на стареца….(Н.М.) Детето благодарило на дядото. Продължило да обмисля думите му. Решило, че трябва да покаже и на други деца като него, че мечтата им за по-добра Коледа все още може да се сбъдне. (И.М.)
Събрали се всички деца и решили да отидат в дома на стареца и да му помогнат да почистят къщата и да му пеят коледни песни. Децата били възхитени от реакцията на дядото и решили да посещават повече самотни хора и да правят добро, макар и да са бедни.(М.Ч)
На другия ден малчуганите излезли навън, за да се разхождат и играят в снега. Заговорили се за предстоящият празник – Коледа, който всички харесвали. Лили изведнъж се сетила за дядото, на когото помогнали и дала идеята да направят коледен благотворителен базар с топли кифлички и други сладки, направени от тях, в помощ на него и другите самотни хора в селото.(А.З.) Всички деца се събрали и отишли до магазина да купят продукти за благотворителността. Купили кифлички, меденки и куп разни сладки. Лили попитала защо не вземат брашно, мая, кисело мляко, яйца, сол, захар и масло ,за да направят питка? Всички деца се възхитили от идеята и взели нужните продукти. Благовест поискал той да я приготви. Прибрал се и започнал да прави питката.(Т.М)
На следващата сутрин всички са се събрали на щанда и всяко едно дете си сложило коледна шапка. Подредили щанда. Най-отпред сложили питката на Благовест, а около нея всички останали сладки. Тогава се появил и старецът. Той отишъл при децата със сълзи от радост. Те толкова много се зарадвали и отишли да го прегърнат. Обяснили му, че този благотворителен базар е да помогнат на него и на останалите възрастни хора. Старецът се трогнал от казаното и решил да им помогне.(A.Д) След малкия им разговор на тази тема и като децата обяснили на стареца всичко нужно, той си сложил една червена шапчица с бяло помпонче на главата и с децата започнали да продават вкусотиите от щанда. Старецът бил щастлив, но Лили забелязала че има нещо, което го тревожи, за това го попитала. Той й отвърнал, че просто като е бил у дома си, е гледал стари снимки на него и семейството му от последната Коледа, която прекарали заедно.. Която била преди цели 2 години.
Това натъжило Лили и го попитала защо те не идват да го видят. Отговорът, който получила, бил малка тиха въздишка и няколко думи, които бяха изречени с тъжна усмивка.
- Просто имат по-важна работа (Я.П.И)
Лили помислила над думите на стареца и се натъжила още повече, защото разбрала какво означават те. Тя си казала, че когато свършат с благотворителния пазар, ще се опита да намери семейството на възрастния човек, за да направи Коледата му по-хубава!(К.А) След като пазарът приключил, Лили изпратила стареца до дома му. Когато стигнали, той я поканил да влезе, за да не стои на студа. Тя влязла и видяла оставените на масата снимки на семейството му. Скришно взела едната снимка, за да се опита да ги потърси.(М.Д)
Селото било доста мъничко и затова Лили очаквала да бъдат лесно открити. Лили търсила с часове в опити да ги открие, питала разни хора за тях, но те не ги познавали. На Лили ѝ омръзнало и затова отложила търсенето за следващия ден. Тя споделила с приятелите си и те също искали да се включат.(А.С) Уговорили се да се съберат на другия ден след училище пред къщата на Благовест, за да направят план за търсенето на семейството на възрастния мъж. Всички единодушно решили да се разделят на групички по няколко деца с надеждата търсенето им да е успешно.
Желанието на децата да помогнат на стареца било толкова силно и не след дълго тяхното търсене довело до резултат. Обикаляйки заснежените улици на планинското селце, Благовест и Лили, които били в една група, срещнали възрастна дама, която познала хората от показаната и снимка. Обяснила им как изглежда къщата и как да стигнат до нея. Не било трудно да намерят къщата, тя се забелязвала отдалеч, била голяма, с красива ограда и пищна коледна украса. В двора на къщата се виждали над дузина детски играчки. (И.Й.)
Двете деца плахо пристъпили към прага на къщата, но не смеели да почукат. Благовест и Лили вперили поглед през заснежения прозорец. Пред тях се разкрила чудна картина. В стаята било светло и уютно, приятна обстановка. Удобство и задушевност царели навсякъде. Богато украсеното коледно дърво стояло в центъра на стаята, а на върха му блестяла звезда. В голямата каменна камина горял буен огън и хвърлял отблясъци по стените. Танцът на пламъците ги омагьосал с красотата си. Лили се загледала в малкия ангел, който стоял на скрина точно до семейна снимка, същата като тази, която тя държала в ръката си.
В миг магията се изпарила. Чули се гласове. Стъпки и лай на куче, идващи от пътеката, водеща към къщата. Благовест и Лили се стъписаха. Те не знаеха какво да правят и побягнаха. В бързината Лили изтърва снимката, но нямаше как да се върне да я вземе. (А. Г.) Докато бягаха, Лили реши спонтанно да се върне за снимката. Спря и се затича наобратно, в бързината не видя малката дървена пейка по пътеката. Спъна се в нея, това беше последното, което си спомняше, след като отвори очи, вперени в танцуващите отблясъци на парещия огън в камината. Надигна се плахо, огледа се и видя как мъж и жена седят до нея, гледайки я с леко притеснение и голямо умиление. Попитаха я как е. След кратък разговор момичето разказа всичко на милите хора. В това време Благовест успя да избяга намери приятелите си и веднага хукнаха да кажат на възрастния човек. След като ги изслуша, той веднага облече зимното си палто и заедно тръгнаха към къщата, където момичето, сгушено топло, похапваше коледни курабийки и прекарваше приятни мигове със семейството на добрия старец.(A.O)
По пътя те вървяха мълчаливо и замислени, като на всеки му минаваха през главата различни картини, свързани с Лили. Изневиделица изскочи едно детенце и започва да дърпа палтото на стареца.
- Чичо, чичо може ли да ми дадеш сладко?
Старецът му отговори:
– Да, но сега много бързам. Детенцето продължи да настоява.
– Искам сладко, като предишното, защото много ми хареса вашето сладко, чичо, може ли още? Старецът му отговори:
- Мило детенце сега нямам от същото. Огледа се и забеляза магазин за лакомства. Хвана малкото дете и го отведе в тази посока.(М.М)
Докато отреагират и разберат приятелите на Лили, старецът се завърна и продължиха по пътя си. Пристигнаха до вратата и позвъниха и зачакаха да им се отвори вратата.(Д.Н) Настана тишина. Изведнъж вратата се отвори широко и на прага застанаха внуците на стареца. Гледаха го с учудени очи и се хвърлиха в прегръдките му. Старецът се разплака. В това време излязоха и техните родители, които сведоха поглед засрамени.(Б.А.Ж.) Внуците на стареца настояха той да влезе вътре.
Там, в топлата стая, започнаха един през друг да се хвалят кой какво е научил в училище. По-големият му показа какви рисунки е направил за коледния базар. Дядото ги гледаше с умиление и по-бузите му потекоха едри сълзи. Синът му разбра, че е постъпил грешно, като го е изоставил. С много болка в сърцето той поиска прошка от баща си (Д.Р.С). Веселият старец прости всичко, защото сам, без своите деца и внуци той не беше щастлив и за него нямаше особено смисъл в нещата, които прави. Устроиха си перфектна вечеря във вълшебната вечер. Децата се забавляваха, а по-възрастните не спираха да си говорят, защото бяха изпуснали толкова време, което можеха да прекарат заедно. Беше станало късно вечер, а родителите на малчуганите ги издирваха от доста време. Последната им надежда беше във въпросната къща. Почукаха и там, отвориха им и когато видяха децата си живи и здрави, ги прегърнаха и сърцата им се изпълниха с радост.
Поканиха ги да влязат и всички да продължат заедно да се забавляват. Вечерта стана най-хубавата, която са имали досега. На сутринта, когато се събудиха, всички бяха щастливи, защото бяха заедно, а подаръците нямат значение, когато си с най-любимите и близки хора. (Г.Ш.)
7.а клас
20.12.2019 г.
В очакване на Рождество
Над малкото селце бавно се спускаше вечерния здрач. Бяла пелена беше покрила покривите на малките къщички, а от комините се извиваше пушек към небето. Въздухът ухаеше на прясно изпечени кравайчета. Тази вечер всички чакаха важни гости – коледари. Беше Бъдни вечер.
Домът на баба Гинка и дядо Ваньо беше огласен от весел детски глъч. Техните любими внуци Лена и Гого бяха пристигнали за ваканцията. Те също очакваха коледарите. Много приказки са слушали за вълшебната вечер.
Дядо Ваньо влезе в стаята и съблече своя кожух. Калпакът му беше побелял от падналия сняг. Тази вечер и той беше в очакване – кошарата му щеше да се напълни с още добитък. В едната ръка носеше клонче от дрян. Като видя децата усмивка изпълни лицето му. Подаде клончето на Лена да приготви късметите. Детето много се зарадва и сръчно започна да увива всяка пъпка с написано късметче.
- Бабо, - рече Гого – кога ще дойдат коледарите?
- Почакай, чедо – отвърна баба Гинка- още е рано. Докато изпечем кравайчетата и бъдничето погори коледарите ще дойдат.
- Лени, Гого, хайде разкажете какво знаете за празника?
Баба извади баницата и прясно изпечената погача. Всички наобиколиха масата и смирено сведоха глави. Дядо Ваньо прочете на глас молитвата и разчупи погачата. Първото парче той нарече на Богородица и го постави под иконата на Божията майка.
В далечината се чуха песните на коледарите. Децата се втурнаха навън да ги посрещнат.
Иван Недев, 5.в клас
КОЛЕДНО ПРЕМЕЖДИЕ
Една зимна нощ се случило нещо неочаквано ... фабриката за коледни играчки се повредила. Как станало ли? Ами, едно джудже правело подарък, но във фабриката влязъл неканен гост - една катеричка. Та тя започнала да бърника в механизма на производство, машината започнала да работи все по-бързо, докато не гръмнала.
Тогава джуджето казало на Дядо Коледа какво се случило и първата му работа била да добави катеричката в черният списък. На другия ден извикал всички на събрание. Джуджетата предложили да изработват подаръците ръчно, но предупредили добрия старец, че ще става по-бавно. Дядо Коледа решил да извика своят приятел еленчето Рудолф и дружината му, за да поправят фабриката за играчки.
Минали дни, оставала седмица до Коледа, но фабриката не била готова, а имало още доста подаръци за правене. Дядо Коледа бил отчаян. Тогава от фабриката се чули детски гласове. Коледа отишъл да види какво става. Отворил вратата и видял, че хиляди деца помагат на еленчетата. Разбира се, те били само добри деца, а лошите мързелували и мислели, че фабриката е наред, а другите ги лъжат. Но както и да е. По-важното е, че дошла Коледа, фабриката била поправена благодарение на добрите деца и да не забравяме елените, а Дядо Коледа раздал подаръците, както винаги и на всички деца ... е, не и на мързеливите.
Така Коледа била тиха и свята, като преди. И да не си помислите, че катеричката е имала подарък! Е, имала е, но изгнили жълъди - най-лошото за една катерица.
Мелис Х. Мехмед, 5.б клас
Една зимна нощ се случило нещо неочаквано ... фабриката за коледни играчки се повредила. Как станало ли? Ами, едно джудже правело подарък, но във фабриката влязъл неканен гост - една катеричка. Та тя започнала да бърника в механизма на производство, машината започнала да работи все по-бързо, докато не гръмнала.
Тогава джуджето казало на Дядо Коледа какво се случило и първата му работа била да добави катеричката в черният списък. На другия ден извикал всички на събрание. Джуджетата предложили да изработват подаръците ръчно, но предупредили добрия старец, че ще става по-бавно. Дядо Коледа решил да извика своят приятел еленчето Рудолф и дружината му, за да поправят фабриката за играчки.
Минали дни, оставала седмица до Коледа, но фабриката не била готова, а имало още доста подаръци за правене. Дядо Коледа бил отчаян. Тогава от фабриката се чули детски гласове. Коледа отишъл да види какво става. Отворил вратата и видял, че хиляди деца помагат на еленчетата. Разбира се, те били само добри деца, а лошите мързелували и мислели, че фабриката е наред, а другите ги лъжат. Но както и да е. По-важното е, че дошла Коледа, фабриката била поправена благодарение на добрите деца и да не забравяме елените, а Дядо Коледа раздал подаръците, както винаги и на всички деца ... е, не и на мързеливите.
Така Коледа била тиха и свята, като преди. И да не си помислите, че катеричката е имала подарък! Е, имала е, но изгнили жълъди - най-лошото за една катерица.
Мелис Х. Мехмед, 5.б клас
КОЛЕДНО
Гледам коледната елха как само сияе!
Гледам през прозореца как децата весело си играят.
Гледам как падат малките снежинки танцьори.
Гледам дърветата ... да, те вече са побелели.
Земята е покрита със снежна премяна.
Вече е зима снежна и красива.
Вече е празник – бъдете щастливи!
Аслъ Шевкед, 5.в клас
Гледам коледната елха как само сияе!
Гледам през прозореца как децата весело си играят.
Гледам как падат малките снежинки танцьори.
Гледам дърветата ... да, те вече са побелели.
Земята е покрита със снежна премяна.
Вече е зима снежна и красива.
Вече е празник – бъдете щастливи!
Аслъ Шевкед, 5.в клас
КОЛЕДНИТЕ ЖЕЛАНИЯ СЕ СБЪДВАТ
Беше нощ. Навън вече спираше да вали. Малките снежинки прехвъркваха под светлината на високите улични лампи като миниатюрни светулчици. Това беше нощта преди Коледа. Всички малчугани я очакваха с нетърпение. Но един от тях, малкият Юли, беше най-нерърпелив от всички.
Живееше в малка, сиромашка къщичка с родителите си. Беше на края на селото. Макар да беше малка, бе много красива и уютна. Отстрани имаше две борчета, които Юли беше украсил със стари кърпени парчета плат, оцветени с боички. Изглеждаха като красиви гирлянди.
Сега се взираше в малките снежинки. Как мечтаеше и той за коледен подарък! Не искаше нещо много скъпо или голямо. Макар да беше само на пет годинки, бе много добро момче. Знаеше какво е да си лишен от нещо. И то не от едно, а от много неща.
- Юли, Юли събуди се! - той отвори очи.
-Къде съм?-попита.
-Ти си в света на Коледа. Мястото, където се изработват подаръците и се изпълняват всичките желания на малчуганите като теб.
- И, защо съм тук?
- Тук си, за да избереш своя коледен подарък.
- Но къде е Дядо Коледа? Не трябва ли той да ми го донесе под елхата?
- Тук Дядо Коледа го няма. Ще разбереш защо... Сега. Какъв подарък искаш?
- Не знам..
- Ела да видиш. - Юли последва чудатия елф. Докато се усети, се озова в гигантско място пълно с играчки.
- Е, Юли. Какъв подарък искаш?-попита пак елфчето. - Погледът на Юли, бе прикован от малък дървен клоун, захвърлен настрани от хубавите, нови играчки. Отиде до него и го взе в малките си ръце. Погледна елфчето.
- Това ли искаш? Тази играчка е счупена.
- Това не е проблем за мен. Лишаван съм от много неща. Това ще е цяло коледно чудо.
- Както кажеш. - Каза не много доволно елфчето.
Юли се събуди в малкото си легло. Слънцето още не беше изгряло. Родителите му спяха. Той безшумно обу малките си ботушки. Облече якето си и излезе. Отиде при борчетата пред къщурката. Под едното от тях беше закачено писмо, а под другото имаше кутия със красива зелена панделка.
По-интересно му беше писмото. Взе го и внимателно разкъса опаковката му. Опита се да прочете какво пише.
- Коледните желания се сбъдват.
Не разбра какво имаше предвид този, който е написал писмото. След това отиде до кутията със зелената панделка. Отвори я и не можеше да повярва на очите си. Там стоеше малкия дървен клоун от съня му.
Деница Драганова, 5.б клас
Беше нощ. Навън вече спираше да вали. Малките снежинки прехвъркваха под светлината на високите улични лампи като миниатюрни светулчици. Това беше нощта преди Коледа. Всички малчугани я очакваха с нетърпение. Но един от тях, малкият Юли, беше най-нерърпелив от всички.
Живееше в малка, сиромашка къщичка с родителите си. Беше на края на селото. Макар да беше малка, бе много красива и уютна. Отстрани имаше две борчета, които Юли беше украсил със стари кърпени парчета плат, оцветени с боички. Изглеждаха като красиви гирлянди.
Сега се взираше в малките снежинки. Как мечтаеше и той за коледен подарък! Не искаше нещо много скъпо или голямо. Макар да беше само на пет годинки, бе много добро момче. Знаеше какво е да си лишен от нещо. И то не от едно, а от много неща.
- Юли, Юли събуди се! - той отвори очи.
-Къде съм?-попита.
-Ти си в света на Коледа. Мястото, където се изработват подаръците и се изпълняват всичките желания на малчуганите като теб.
- И, защо съм тук?
- Тук си, за да избереш своя коледен подарък.
- Но къде е Дядо Коледа? Не трябва ли той да ми го донесе под елхата?
- Тук Дядо Коледа го няма. Ще разбереш защо... Сега. Какъв подарък искаш?
- Не знам..
- Ела да видиш. - Юли последва чудатия елф. Докато се усети, се озова в гигантско място пълно с играчки.
- Е, Юли. Какъв подарък искаш?-попита пак елфчето. - Погледът на Юли, бе прикован от малък дървен клоун, захвърлен настрани от хубавите, нови играчки. Отиде до него и го взе в малките си ръце. Погледна елфчето.
- Това ли искаш? Тази играчка е счупена.
- Това не е проблем за мен. Лишаван съм от много неща. Това ще е цяло коледно чудо.
- Както кажеш. - Каза не много доволно елфчето.
Юли се събуди в малкото си легло. Слънцето още не беше изгряло. Родителите му спяха. Той безшумно обу малките си ботушки. Облече якето си и излезе. Отиде при борчетата пред къщурката. Под едното от тях беше закачено писмо, а под другото имаше кутия със красива зелена панделка.
По-интересно му беше писмото. Взе го и внимателно разкъса опаковката му. Опита се да прочете какво пише.
- Коледните желания се сбъдват.
Не разбра какво имаше предвид този, който е написал писмото. След това отиде до кутията със зелената панделка. Отвори я и не можеше да повярва на очите си. Там стоеше малкия дървен клоун от съня му.
Деница Драганова, 5.б клас
КОЛЕДА
Коледа е тук!
Чуй камбанения звук!
Чуй песни на овчари,
чуй смях на малчугани.
Виж снега покрил земята.
Радват се навред децата.
С песни викове и смях
Коледа е тука пак
Деница Драганова 5.б клас
Коледа е тук!
Чуй камбанения звук!
Чуй песни на овчари,
чуй смях на малчугани.
Виж снега покрил земята.
Радват се навред децата.
С песни викове и смях
Коледа е тука пак
Деница Драганова 5.б клас
Усещане за Коледа
Сняг, висулки и снежинки -
откъде се взеха те?
Аз знам добре!
Отговорът е: Коледа дойде!
С елхи пременени,
с трапеза богата.
С подаръци безброй.
Коледа идва и с кукли и войници в строй.
Посрещаме я ние
с обичаи древни и обични.
С топла питка за късмет
и с коледари за берекет.
Това е Коледа чудесна
с традиции хилядолетни.
С песни звънки, коледарски
и с камбанен звън.
Да ни е честита!
Янислава 5.а
Нека винаги да има Коледа!
Декемврийската нощ донесе нов сняг за радост на малки и големи. Сутринта селцето осъмна в бяла премяна. Това само допълни предколедното настроение на хората. Т.А.
По улиците се разхождало едно прекрасно семейство - двама родители и едно дете. Те са се разхождали, за да разберат какво иска детето им. Докато вървели, забелязали, че то е харесало една играчка. А.В.
Докато родителите му се чудели какъв подарък да му купят, едни други дечица искали нещо друго. Те искали да усетят коледната магия. Искали да отпразнуват празника със семейство, да се нахранят с традиционната коледна храна и да чуят чудните песни на коледарите. А.Е.
Родителите избрали подарък на своето дете. Те видели деца, които нямат семейства и решили да им помогнат. Поканили ги в своя дом за вечеря. Малките бедни дечица много се зарадвали. Тогава детето им казало, че не иска подарък, а на Коледа да бъдат на същата трапеза и да празнуват заедно. А.Н.
Децата много се зарадвали, като разбрали, че ги канят да присъстват на традицията със семейството. Те били четири деца, две момчета и две момичета. След като се нахранили с традиционната коледна храна, те се приготвили да си тръгват, но родителите веднага ги спрели като им казали, че могат да преспят следващите два дена в къщата, децата били много щастливи. В.В
Бездомните деца помогнали за украсата на елхата и на къщата. Един ден Ема и Робърт решили да изненадат другите деца, като им купят подараци, и ги оставили сами в къщи с тяхната дъщеричка Анастасия. Те се разделили, като Ема се заела с купуванете на подараци за момичетата, а Робърт за момчетета. В.В.
Когато Робърт отишъл до магазина, видял един просяк с бяла брада, коледна шапка и раздрипани дрехи, който молел за милостиня. Робърт го видя и веднага разбра, че това е дядо Коледа. Докато Робърт беше с дядо Коледа, Анастасия срещна пред магазина за играчки срещна една бедна жена, която се оказа, че е Снежанка. В.С.
Снежанка я посъветва да купи играчки на бедните деца. Дядо Коледа също беше посъветвал Робърт да зардва малчуганите. Децата усетиха, че на бездомните дечица играчките им трябват повече. В.Г
Докато се чудели какви подаръци да подарят на бездомните дечица, нашите герои решили да им направят изненада, задето ги приютили в къщата си. Те направили чудесен обяд, а за десерт курабийки човечета – добавили и много хартиени еленчета, елхички, звездички и много чудесни фигурки. В.С.
Децата били много радостни от случилото се и не искали то да свършва, защото били щастливи с хората, към които се привързали толкова много след толкова много изненади и добрини. Хората били много гостоприемни и им казали, че могат да останат още около една седмица. Децата много се зарадвали и се насладили на изненадата си и на чудесните курабийки, също така доукрасили къщата с хартиените еленчета и други фигурки, които изработили заедно. В.Б.
На следващата сутрин Робърт и Анастасия вече бяха измислили какви подаръци да купят на малките дечица. Анастасия беше купила кукли за момиченцата, с които те можеха заедно да си играят, а Робърт беше купил на малките момчета колички и всякакви други такива неща. Също така двамата бяха добавили към играчките и големи коледни чорапчета, пълни с всякакви сладкиши. Г.Д.
Децата били толкова доволни от домашния уют, че предпочели топлата чаша какао до камината пред подаръците и лакомствата. За първи път се почувствали като във семейство. Анастасия и Робърт ги поканили всяка година да празнуват коледните празници заедно. Това е най-благородният жест,който те са получавали и това ги направило много щастливи и вярващи в доброто. Г.Г
Когато всички деца пораснали, те се срещнали отново. Много се зарадвали. Бедните деца вече си намерили работа и изкарвали добри пари. Те поканили Робърт и Анастасия. Имали голяма къща с голям двор. Когато се срещнали, наближавала Коледа. Те решили да изненадат техните приятели! Г.Д
Къщата била украсена с коледни светлини. Те създавали радост и настроение. Хартиените еленчета, елхичките и звездичките напомняха онази вълшебна коледа, която ги събра за първи път. Трапезата била отрупана с различни коледни ястия. Настана чудесен празник. Веселие, танци и игри чак до зори. Празнуваха и бяха щастливи, защото са отново заедно. Г.З.
Те си припомниха всички емоции от първата им Коледа. Бедните деца решиха да върнат жеста на Анастасия и Робърт, като им купят подаръци и ги зарадват както едно време те са постъпили с тях. Бедните деца подарили подаръците и Анастасия и Робърт били много радостни, че тези деца не са ги забравили. Мъжът и жената се убедили, че доброто не се забравя. И били радостни, че са прекарали още една Коледа заедно! Д.П.
През всичките тези тодини на глад, безпомощност и беззащитност бедните деца получиха най-големия подарък на онази Коледа, в която почувстваха обичта на семейството и близките хора. Затова оттогава те започнаха да мислят повече един за друг и да си помагат в трудни моменти, да се надяват, че дядо Коледа ще донесе на повече деца обич, семейно щастие и много подаръци. Обещаха си,че винаги по Коледа ще се отбиват при тях. Д.Х
Пак дошла коледната нощ. Селцето отново бе покрито с бял пухкав сняг и празнична украса. В къщата на бедните деца цареше трескава подготовка за предстоящата коледа.Купиха голяма коледна елха, която украсиха и наредиха под нея подаръци за Ема, Робърт и вече порасналата Анастасия. Включиха коледните лампички и зачакаха с нетърпение идването на скъпите си приятели! Д.Р.
Вечерта беше прекрасна, защото приятелите на Ема,Робърт и Анастасия бяха там. На сутринта приятелите им ги изненадаха с хубави подаръци, но Ема, Робърт и Анастасия не бяха купили подараци за приятелите си, защото не очакваха да получат и те. Ж.Г.
Хубавите подаръци не бяха само хубави, просто чудесни. Робърт беше получил нова придобивка за колата си, Ема нова рокля, а красивата Анастасия смартфон. Незнайно откъде бяха намерили пари за учудващите подаръци. Деня продължи с много емоции и веселба. Й.Т.
На вратата се почукча. Анастасия се втурна да отвори и да види кой е гостът. Пред широко отворената украсена врата застанаха Ханс и Петер, пораснали, весели усмихнати. В ръцете си държаха пакети и торбички, завърани с червени панделки. Лицата им грееха в щастливи усмихви, а за тях потропваше старец, който се подпираше на една тояга. Младежите се втурнаха да влязат, а старецът нерешително повдигна тояжката и всички лампички заблестяха с ослепителна светлина, звъннаха коледни звънчета екнаха коледни песни чу се тропот на елени. И.С.
След тропота на елените дядо Коледа слезе от шейната и се придвижи към вратата. Той влезе, вратата се затвори и седнаха да си поговорят. Дядо Коледа попита дали всички са доволни от това, което получиха. Всички бяха доволни от подаръците си. Дядо Коледа, разбира се, се зарадва, като чу това. Мина известно време и добрият старец реши да продължи с пътешествието към северния полюс. М.М.
След като дядо Коледа тръгна към Северния полюс с елените, веселбата продължи. Всички танцуваха, празнуваха и се веселиха. Навън валеше красив пухкав сняг, а вътре цареше приказен уют, около елхата и коледната трапеза. Децата бяха най-щастливи от своите подаръци и от това, че са посрещнали Дядо Коледа в тази приказна коледна нощ. Н.С.
И така – доброто наистина продължава. Децата на Ема и Робърт вървели и срещнали малки бедни дечица, поканили ги у тях на сладки и чай, за да могат да върнат техния коледен дух. Традицията продължава ...Т.Т.
Всички намерили под елхата послание от Дядо Коледа: „Вярвайте в доброто, мили хора! Бъдете добри и правете добро, защото именно то е в основата на всичко. Помогнете на този, който се нуждае, и дарете надежда на този, който я е изгубил!” Р.П.
Коледното чудо създадоха учениците от 7.в клас
Декемврийската нощ донесе нов сняг за радост на малки и големи. Сутринта селцето осъмна в бяла премяна. Това само допълни предколедното настроение на хората. Т.А.
По улиците се разхождало едно прекрасно семейство - двама родители и едно дете. Те са се разхождали, за да разберат какво иска детето им. Докато вървели, забелязали, че то е харесало една играчка. А.В.
Докато родителите му се чудели какъв подарък да му купят, едни други дечица искали нещо друго. Те искали да усетят коледната магия. Искали да отпразнуват празника със семейство, да се нахранят с традиционната коледна храна и да чуят чудните песни на коледарите. А.Е.
Родителите избрали подарък на своето дете. Те видели деца, които нямат семейства и решили да им помогнат. Поканили ги в своя дом за вечеря. Малките бедни дечица много се зарадвали. Тогава детето им казало, че не иска подарък, а на Коледа да бъдат на същата трапеза и да празнуват заедно. А.Н.
Децата много се зарадвали, като разбрали, че ги канят да присъстват на традицията със семейството. Те били четири деца, две момчета и две момичета. След като се нахранили с традиционната коледна храна, те се приготвили да си тръгват, но родителите веднага ги спрели като им казали, че могат да преспят следващите два дена в къщата, децата били много щастливи. В.В
Бездомните деца помогнали за украсата на елхата и на къщата. Един ден Ема и Робърт решили да изненадат другите деца, като им купят подараци, и ги оставили сами в къщи с тяхната дъщеричка Анастасия. Те се разделили, като Ема се заела с купуванете на подараци за момичетата, а Робърт за момчетета. В.В.
Когато Робърт отишъл до магазина, видял един просяк с бяла брада, коледна шапка и раздрипани дрехи, който молел за милостиня. Робърт го видя и веднага разбра, че това е дядо Коледа. Докато Робърт беше с дядо Коледа, Анастасия срещна пред магазина за играчки срещна една бедна жена, която се оказа, че е Снежанка. В.С.
Снежанка я посъветва да купи играчки на бедните деца. Дядо Коледа също беше посъветвал Робърт да зардва малчуганите. Децата усетиха, че на бездомните дечица играчките им трябват повече. В.Г
Докато се чудели какви подаръци да подарят на бездомните дечица, нашите герои решили да им направят изненада, задето ги приютили в къщата си. Те направили чудесен обяд, а за десерт курабийки човечета – добавили и много хартиени еленчета, елхички, звездички и много чудесни фигурки. В.С.
Децата били много радостни от случилото се и не искали то да свършва, защото били щастливи с хората, към които се привързали толкова много след толкова много изненади и добрини. Хората били много гостоприемни и им казали, че могат да останат още около една седмица. Децата много се зарадвали и се насладили на изненадата си и на чудесните курабийки, също така доукрасили къщата с хартиените еленчета и други фигурки, които изработили заедно. В.Б.
На следващата сутрин Робърт и Анастасия вече бяха измислили какви подаръци да купят на малките дечица. Анастасия беше купила кукли за момиченцата, с които те можеха заедно да си играят, а Робърт беше купил на малките момчета колички и всякакви други такива неща. Също така двамата бяха добавили към играчките и големи коледни чорапчета, пълни с всякакви сладкиши. Г.Д.
Децата били толкова доволни от домашния уют, че предпочели топлата чаша какао до камината пред подаръците и лакомствата. За първи път се почувствали като във семейство. Анастасия и Робърт ги поканили всяка година да празнуват коледните празници заедно. Това е най-благородният жест,който те са получавали и това ги направило много щастливи и вярващи в доброто. Г.Г
Когато всички деца пораснали, те се срещнали отново. Много се зарадвали. Бедните деца вече си намерили работа и изкарвали добри пари. Те поканили Робърт и Анастасия. Имали голяма къща с голям двор. Когато се срещнали, наближавала Коледа. Те решили да изненадат техните приятели! Г.Д
Къщата била украсена с коледни светлини. Те създавали радост и настроение. Хартиените еленчета, елхичките и звездичките напомняха онази вълшебна коледа, която ги събра за първи път. Трапезата била отрупана с различни коледни ястия. Настана чудесен празник. Веселие, танци и игри чак до зори. Празнуваха и бяха щастливи, защото са отново заедно. Г.З.
Те си припомниха всички емоции от първата им Коледа. Бедните деца решиха да върнат жеста на Анастасия и Робърт, като им купят подаръци и ги зарадват както едно време те са постъпили с тях. Бедните деца подарили подаръците и Анастасия и Робърт били много радостни, че тези деца не са ги забравили. Мъжът и жената се убедили, че доброто не се забравя. И били радостни, че са прекарали още една Коледа заедно! Д.П.
През всичките тези тодини на глад, безпомощност и беззащитност бедните деца получиха най-големия подарък на онази Коледа, в която почувстваха обичта на семейството и близките хора. Затова оттогава те започнаха да мислят повече един за друг и да си помагат в трудни моменти, да се надяват, че дядо Коледа ще донесе на повече деца обич, семейно щастие и много подаръци. Обещаха си,че винаги по Коледа ще се отбиват при тях. Д.Х
Пак дошла коледната нощ. Селцето отново бе покрито с бял пухкав сняг и празнична украса. В къщата на бедните деца цареше трескава подготовка за предстоящата коледа.Купиха голяма коледна елха, която украсиха и наредиха под нея подаръци за Ема, Робърт и вече порасналата Анастасия. Включиха коледните лампички и зачакаха с нетърпение идването на скъпите си приятели! Д.Р.
Вечерта беше прекрасна, защото приятелите на Ема,Робърт и Анастасия бяха там. На сутринта приятелите им ги изненадаха с хубави подаръци, но Ема, Робърт и Анастасия не бяха купили подараци за приятелите си, защото не очакваха да получат и те. Ж.Г.
Хубавите подаръци не бяха само хубави, просто чудесни. Робърт беше получил нова придобивка за колата си, Ема нова рокля, а красивата Анастасия смартфон. Незнайно откъде бяха намерили пари за учудващите подаръци. Деня продължи с много емоции и веселба. Й.Т.
На вратата се почукча. Анастасия се втурна да отвори и да види кой е гостът. Пред широко отворената украсена врата застанаха Ханс и Петер, пораснали, весели усмихнати. В ръцете си държаха пакети и торбички, завърани с червени панделки. Лицата им грееха в щастливи усмихви, а за тях потропваше старец, който се подпираше на една тояга. Младежите се втурнаха да влязат, а старецът нерешително повдигна тояжката и всички лампички заблестяха с ослепителна светлина, звъннаха коледни звънчета екнаха коледни песни чу се тропот на елени. И.С.
След тропота на елените дядо Коледа слезе от шейната и се придвижи към вратата. Той влезе, вратата се затвори и седнаха да си поговорят. Дядо Коледа попита дали всички са доволни от това, което получиха. Всички бяха доволни от подаръците си. Дядо Коледа, разбира се, се зарадва, като чу това. Мина известно време и добрият старец реши да продължи с пътешествието към северния полюс. М.М.
След като дядо Коледа тръгна към Северния полюс с елените, веселбата продължи. Всички танцуваха, празнуваха и се веселиха. Навън валеше красив пухкав сняг, а вътре цареше приказен уют, около елхата и коледната трапеза. Децата бяха най-щастливи от своите подаръци и от това, че са посрещнали Дядо Коледа в тази приказна коледна нощ. Н.С.
И така – доброто наистина продължава. Децата на Ема и Робърт вървели и срещнали малки бедни дечица, поканили ги у тях на сладки и чай, за да могат да върнат техния коледен дух. Традицията продължава ...Т.Т.
Всички намерили под елхата послание от Дядо Коледа: „Вярвайте в доброто, мили хора! Бъдете добри и правете добро, защото именно то е в основата на всичко. Помогнете на този, който се нуждае, и дарете надежда на този, който я е изгубил!” Р.П.
Коледното чудо създадоха учениците от 7.в клас
По Коледа се случват чудеса
Три дни планината поемаше снежните пориви на зимата. Сгушени на топло, хората от селцето следяха как преспите покриват пътищата, дворовете и къщите. Коледа наближаваше, а какво по-хубаво за това време на годината от истинска бяла приказка. Т.А.
В селото живее Гошо, на когото викаха дядо Коледа. Преди година той дари от своите пари, за да помогне на едно дете да получи желаната шейна за празника. Но дядо Коледа си остана на студено вкъщи. Гошо в миналото си беше готов да се затрие от света, но видя , че има и добри страни на това да си жив и оттогава започна да помага на хората в нужда.
Атанас Атанасов Асенов
Тази година ,дядо Коледа получи едно по-специално писмо.То беше написано от петгодишно момиченце и придружено от рисунка, на която е нарисуван ,,дядо Коледа”. На писмото било написано следното: „Скъпи дядо Коледа, пиша ти това писмо не заради подарък, а за да помогнеш на семейството ми. Моята кака е тежко болна, а родителите ми нямат възможност да я излекуват. Нямаме пари , за да я спасим. Моля те помогни ми!Благодаря предварително. От Мими“
Бетина Красенова Богданова
,,Дядо Коледа” прочете писмото, което Мими му изпрати. Той реши да изпълни желанието на момиченцето. “Дядо Коледа” изпрати писма на всички хора в селото да дарят пари, за да помогнат Мими да сбъдне коледното си желание … защото по Коледа стават чудеса!
Валентин Атанасов Атанасов
Новината се разчу из селото и всички започнаха да даряват пари. Парите след седмица - две се събраха, след това „Дядо Коледа“ отиде при момиченцето Мими и и даде плика с парите, като и каза: „Ето, мила Мими, дано семейството ти се оправи, хайде, аз ще тръгвам, имам и други дела да правя“. Мими се зарадва толкова много и отиде при родителите си с радостната новина.
Данислав Бориславов Ченгелиев
Тя им беше казала,че ,,Дядо Коледа” е донесъл парите за сестра и. Те се зарадваха, прегърнаха малкото момиченце и занесоха парите на касата в болницата. От парите за лечението на сестра и останаха още малко пари и родителите на Мими ги дариха на другите нуждаещи се от тях деца. Родителите на децата им благодариха от сърце.Направиха операция на сестрата на Мими и след около месец тя се беше оправила. Те се върнаха у дома.
Джанан Джелял Сейдали
След месец сестрата на Мими беше оздравяла напълно, записаха я в училище. След няколко дни тя започна училище. Мими чака с нетърпение тя да се прибере от училище да и разкаже какво е правила .На другия ден на двора на училището я чакаха родителите на болното момче, на което са дарили пари. Дадоха половината пари, тя попита сега в какво състояние е, но за жалост родителите наведоха глава и казаха, че детето не се е спасило . Тогава тя се натъжи, защото беше му приготвила подарък за Коледа.
Джансел Хабил Назиф
На другия край на държавата живееше едно друго бедно семейство. Синът им бил много талантлив. В училище свирел на пиано. Учителите много го хвалели. След една седмица щели да имат концерт и момчето трябвало да си купи пиано. Тъй като били бедни, не можели да си го позволят. Сетили се за Дядо Коледа.
Джеврия Севгинова Фикретова
Майката на детето плачеше, че не може да му купи пиано, защото този ден беше много специален за момчето. За първи път щеше да излиза на сцена пред публика. Когато по-големият му брат чу плача на майка си, реши да се обърне към Дядо Коледа. Той изпрати писмо до добрия старец, в което пише следното: „Скъпи Дядо Коледа, тази година не искам от теб никакви играчки, искам нещо друго от теб. Моля те помогни ни да осигурим на по-малкия ми брат пиано, защото има концерт след една седмица…“.
Евгения Диянова Йорданова
Момчето изпрати писмото до северния полюс и се молеше Дядо Коледа да види писмото и да изпълни желанието му. Майка му прави всичко по силите си, за да намери някакви пари, за да купи пианото на братчето му, но ето - седмицата свършва и не и остава време.Остава само надеждата на момчето, което изпрати писмото до Дядо Коледа. Докато момчето се разхождало, заговорило един бизнесмен. Разказало му историята си и той се разчувствал и решил да помогне.Разпитал момчето къде живее и му казал,че брат му ще получи пиано много скоро. После повикал такси и си тръгнал.Казал на шофьора да кара към някой музикален магазин.
Ивайло Красимиров Владев
Те тръгнаха.Но по пътя към музикалния магазин таксито се развали. Решил да извика ново такси. Обади се веднага на таксито то дойде и го заведе,но когато реши да плати, не можа да си намери портфейла. Шофьорът му каза да не търси и бизнесменът излезе от таксито. Като отиде в музикалния магазин, той видя ,че е затворен реши да отиде в друг магазин ,но навън имаше прекалено много сняг и нямаше как да отиде. Той реши да изчака да дойде продавачът, една жена мина покрай него и видя, че замръзва от студ и реши да го покани у тях.
Изел Вехби Ислям
Тя го попита дали иска да дойде у тях, защото вижда, че замръзва от студ. Бизнесменът и отказа и й каза, че има да свърши нещо от изключителна важност. И така жената продължи по пътя си. Продавачът дойде и попита мъжа какво чака. Той му отговори, че иска да купи пиано.
Илияна Симеонова Илиева
Така те избраха най-хубавото пиано. След това мъжът плати и го закараха на адреса. Когато семейството видя пианото пред вратата си, всички започнаха да скачат от щастие и да се прегръщат. Така вече малкото им момченце можеше да излезе на сцената.
Майкъл Върбанов
За жалост това бил един хубав сън, но в действителността детето останало без пиано. Заради това не можало да отиде на концерта. То плакало и плакало.Тогава майка му отишла при него го успокоила, че му предстоят още много концерти.
Манол Станимиров Трендафилов
Семейството се събра на Коледната трапеза, за да празнуват. И какво да видят, писмо от дядо Коледа, в писмото пише: Скъпо семейство, пожелавам ви прекрасно изкарване на празниците, и все така усмихнати да бъдете. И семейството се зарадва - как ще изпрати така писмо дядо Коледа, колко е зает да прави играчки, а е намерил време за тях.
Ниязи Шенол Ниязи
Но приключенията на нашия „дядо Коледа“ продължиха. Ани и Алиса те са две сестрички, които му писаха. В писмото на по голямата сестра Ани бе написано следното: Скъпи Дядо Коледа, тази година искам три неща от теб. Първото щастие в семейството, второто мама да си намери работа и последното ми желание е поне малко пари в семейството. Моляе с обич Ани! Ани е на десет и разбира, но Алиса е още малка и за това си е пожелала истински подарък. В писмото на четиригодишната Алиса пишеше следното: Мили Дядо Коледа, знаеш ,че аз много те обичам, заради това искам една малка кукла Барби с красива дълга коса и красива рокля.От Алиса.
Мелиса Манчева Чобанова
Ето че всичко се оправило. Момчето получило така желаното пиано, научило се да свири и му бил уреден концерт на Бъдни вечер. Мими и нейното семейство чули за този концерт и решили да отидат. Ани и Алиса също помолили да отидат. Родителите им искали да ги зарадват и за това се съгласили. Дошла така дългоочакваната вечер. Момчето свирело прекрасно. Всички му поднасяли поздравления. Дошъл редът на Ани, Алиса, Мими и нейната сестра. Те поздравили момчето. Децата говорели доста дълго време. Така се зародило едно ново приятелство.
Моника Петромилова Ванкова
Те със всеки ден ставали по-близки и си споделяли все повече неща.Един ден решили да напишат заедно едно писмо за дядо Коледа.Обсъдили за какво да помолят дядо Коледа и започнали да пишат. Те се бяха разбрали да не искат играчки,а да поискат нещо, което отдавна го няма в селото - сплотеност. Поискали от дядо Коледа да им помогне да направят така, че цялото село, бедни и богати да се съберат при елхата на площада и заедно да празнуват Коледа, като едно истинско семейство.
Никол Миткова Димитрова
На този дългоочакван ден кметът на малкото селце реши да организира още един концерт по случай празниците. Всички жители – бедни и богати се събраха около коледното дърво, където беше тържеството. След прекрасното изпълнение всички започнаха да разговарят помежду си и така създаваха нови приятелства. И точно когато хората бяха най – близки, като вълшебно чудно заваля пухкав кристален сняг и за минути селцето се превърна в белоснежна приказка.
Радослав Валентинов Атанасов
На следвщия ден било Коледа. Всички се приготвяли за празника. Когато вече хората празнували в домовете си, кметът на селото направил съобщение, че иска всички да празнуват заедно при елхата в центъра. Мястото се напълнило с хора, и всички започнали да танцуват и да се веселят, а навън било красива снежна приказка.
Силвена Сидерова Асенова
Всички се събрали на площада, край коледното дърво и започнали да се веселят.Момчето засвирило, трите момичета започнали да пеят, на края на песента кметът излязъл на сцената и помолил Гошо и бизнесмена ,които бяха измежду публиката, да излязат на сцената.След което трите момиченца подали един голям паричен чек на двамата мъже, който те дариха на сиоропиталището в селото. И така приключи Коледата приключи за това селце, в което всички бяха много щастливи.
Тодор Методиев Чавкарски
Написаха учениците от 7.б клас
Три дни планината поемаше снежните пориви на зимата. Сгушени на топло, хората от селцето следяха как преспите покриват пътищата, дворовете и къщите. Коледа наближаваше, а какво по-хубаво за това време на годината от истинска бяла приказка. Т.А.
В селото живее Гошо, на когото викаха дядо Коледа. Преди година той дари от своите пари, за да помогне на едно дете да получи желаната шейна за празника. Но дядо Коледа си остана на студено вкъщи. Гошо в миналото си беше готов да се затрие от света, но видя , че има и добри страни на това да си жив и оттогава започна да помага на хората в нужда.
Атанас Атанасов Асенов
Тази година ,дядо Коледа получи едно по-специално писмо.То беше написано от петгодишно момиченце и придружено от рисунка, на която е нарисуван ,,дядо Коледа”. На писмото било написано следното: „Скъпи дядо Коледа, пиша ти това писмо не заради подарък, а за да помогнеш на семейството ми. Моята кака е тежко болна, а родителите ми нямат възможност да я излекуват. Нямаме пари , за да я спасим. Моля те помогни ми!Благодаря предварително. От Мими“
Бетина Красенова Богданова
,,Дядо Коледа” прочете писмото, което Мими му изпрати. Той реши да изпълни желанието на момиченцето. “Дядо Коледа” изпрати писма на всички хора в селото да дарят пари, за да помогнат Мими да сбъдне коледното си желание … защото по Коледа стават чудеса!
Валентин Атанасов Атанасов
Новината се разчу из селото и всички започнаха да даряват пари. Парите след седмица - две се събраха, след това „Дядо Коледа“ отиде при момиченцето Мими и и даде плика с парите, като и каза: „Ето, мила Мими, дано семейството ти се оправи, хайде, аз ще тръгвам, имам и други дела да правя“. Мими се зарадва толкова много и отиде при родителите си с радостната новина.
Данислав Бориславов Ченгелиев
Тя им беше казала,че ,,Дядо Коледа” е донесъл парите за сестра и. Те се зарадваха, прегърнаха малкото момиченце и занесоха парите на касата в болницата. От парите за лечението на сестра и останаха още малко пари и родителите на Мими ги дариха на другите нуждаещи се от тях деца. Родителите на децата им благодариха от сърце.Направиха операция на сестрата на Мими и след около месец тя се беше оправила. Те се върнаха у дома.
Джанан Джелял Сейдали
След месец сестрата на Мими беше оздравяла напълно, записаха я в училище. След няколко дни тя започна училище. Мими чака с нетърпение тя да се прибере от училище да и разкаже какво е правила .На другия ден на двора на училището я чакаха родителите на болното момче, на което са дарили пари. Дадоха половината пари, тя попита сега в какво състояние е, но за жалост родителите наведоха глава и казаха, че детето не се е спасило . Тогава тя се натъжи, защото беше му приготвила подарък за Коледа.
Джансел Хабил Назиф
На другия край на държавата живееше едно друго бедно семейство. Синът им бил много талантлив. В училище свирел на пиано. Учителите много го хвалели. След една седмица щели да имат концерт и момчето трябвало да си купи пиано. Тъй като били бедни, не можели да си го позволят. Сетили се за Дядо Коледа.
Джеврия Севгинова Фикретова
Майката на детето плачеше, че не може да му купи пиано, защото този ден беше много специален за момчето. За първи път щеше да излиза на сцена пред публика. Когато по-големият му брат чу плача на майка си, реши да се обърне към Дядо Коледа. Той изпрати писмо до добрия старец, в което пише следното: „Скъпи Дядо Коледа, тази година не искам от теб никакви играчки, искам нещо друго от теб. Моля те помогни ни да осигурим на по-малкия ми брат пиано, защото има концерт след една седмица…“.
Евгения Диянова Йорданова
Момчето изпрати писмото до северния полюс и се молеше Дядо Коледа да види писмото и да изпълни желанието му. Майка му прави всичко по силите си, за да намери някакви пари, за да купи пианото на братчето му, но ето - седмицата свършва и не и остава време.Остава само надеждата на момчето, което изпрати писмото до Дядо Коледа. Докато момчето се разхождало, заговорило един бизнесмен. Разказало му историята си и той се разчувствал и решил да помогне.Разпитал момчето къде живее и му казал,че брат му ще получи пиано много скоро. После повикал такси и си тръгнал.Казал на шофьора да кара към някой музикален магазин.
Ивайло Красимиров Владев
Те тръгнаха.Но по пътя към музикалния магазин таксито се развали. Решил да извика ново такси. Обади се веднага на таксито то дойде и го заведе,но когато реши да плати, не можа да си намери портфейла. Шофьорът му каза да не търси и бизнесменът излезе от таксито. Като отиде в музикалния магазин, той видя ,че е затворен реши да отиде в друг магазин ,но навън имаше прекалено много сняг и нямаше как да отиде. Той реши да изчака да дойде продавачът, една жена мина покрай него и видя, че замръзва от студ и реши да го покани у тях.
Изел Вехби Ислям
Тя го попита дали иска да дойде у тях, защото вижда, че замръзва от студ. Бизнесменът и отказа и й каза, че има да свърши нещо от изключителна важност. И така жената продължи по пътя си. Продавачът дойде и попита мъжа какво чака. Той му отговори, че иска да купи пиано.
Илияна Симеонова Илиева
Така те избраха най-хубавото пиано. След това мъжът плати и го закараха на адреса. Когато семейството видя пианото пред вратата си, всички започнаха да скачат от щастие и да се прегръщат. Така вече малкото им момченце можеше да излезе на сцената.
Майкъл Върбанов
За жалост това бил един хубав сън, но в действителността детето останало без пиано. Заради това не можало да отиде на концерта. То плакало и плакало.Тогава майка му отишла при него го успокоила, че му предстоят още много концерти.
Манол Станимиров Трендафилов
Семейството се събра на Коледната трапеза, за да празнуват. И какво да видят, писмо от дядо Коледа, в писмото пише: Скъпо семейство, пожелавам ви прекрасно изкарване на празниците, и все така усмихнати да бъдете. И семейството се зарадва - как ще изпрати така писмо дядо Коледа, колко е зает да прави играчки, а е намерил време за тях.
Ниязи Шенол Ниязи
Но приключенията на нашия „дядо Коледа“ продължиха. Ани и Алиса те са две сестрички, които му писаха. В писмото на по голямата сестра Ани бе написано следното: Скъпи Дядо Коледа, тази година искам три неща от теб. Първото щастие в семейството, второто мама да си намери работа и последното ми желание е поне малко пари в семейството. Моляе с обич Ани! Ани е на десет и разбира, но Алиса е още малка и за това си е пожелала истински подарък. В писмото на четиригодишната Алиса пишеше следното: Мили Дядо Коледа, знаеш ,че аз много те обичам, заради това искам една малка кукла Барби с красива дълга коса и красива рокля.От Алиса.
Мелиса Манчева Чобанова
Ето че всичко се оправило. Момчето получило така желаното пиано, научило се да свири и му бил уреден концерт на Бъдни вечер. Мими и нейното семейство чули за този концерт и решили да отидат. Ани и Алиса също помолили да отидат. Родителите им искали да ги зарадват и за това се съгласили. Дошла така дългоочакваната вечер. Момчето свирело прекрасно. Всички му поднасяли поздравления. Дошъл редът на Ани, Алиса, Мими и нейната сестра. Те поздравили момчето. Децата говорели доста дълго време. Така се зародило едно ново приятелство.
Моника Петромилова Ванкова
Те със всеки ден ставали по-близки и си споделяли все повече неща.Един ден решили да напишат заедно едно писмо за дядо Коледа.Обсъдили за какво да помолят дядо Коледа и започнали да пишат. Те се бяха разбрали да не искат играчки,а да поискат нещо, което отдавна го няма в селото - сплотеност. Поискали от дядо Коледа да им помогне да направят така, че цялото село, бедни и богати да се съберат при елхата на площада и заедно да празнуват Коледа, като едно истинско семейство.
Никол Миткова Димитрова
На този дългоочакван ден кметът на малкото селце реши да организира още един концерт по случай празниците. Всички жители – бедни и богати се събраха около коледното дърво, където беше тържеството. След прекрасното изпълнение всички започнаха да разговарят помежду си и така създаваха нови приятелства. И точно когато хората бяха най – близки, като вълшебно чудно заваля пухкав кристален сняг и за минути селцето се превърна в белоснежна приказка.
Радослав Валентинов Атанасов
На следвщия ден било Коледа. Всички се приготвяли за празника. Когато вече хората празнували в домовете си, кметът на селото направил съобщение, че иска всички да празнуват заедно при елхата в центъра. Мястото се напълнило с хора, и всички започнали да танцуват и да се веселят, а навън било красива снежна приказка.
Силвена Сидерова Асенова
Всички се събрали на площада, край коледното дърво и започнали да се веселят.Момчето засвирило, трите момичета започнали да пеят, на края на песента кметът излязъл на сцената и помолил Гошо и бизнесмена ,които бяха измежду публиката, да излязат на сцената.След което трите момиченца подали един голям паричен чек на двамата мъже, който те дариха на сиоропиталището в селото. И така приключи Коледата приключи за това селце, в което всички бяха много щастливи.
Тодор Методиев Чавкарски
Написаха учениците от 7.б клас
Протегни ръка и бъди добър!
Беше снежен декемврийски ден. Небето се беше отворило и изсипваше планини от сняг. Малкото градче, предпразнично притихнало, се подготвяше за коледната нощ. Т.А.
В малкото градче всички деца бяха се облекли и се приготвяха за студената зима. От малкия град всички бяха си поръчали дърва за студената зима, която им предстои. На малките деца бабите им шиеха уютни пуловери, за да се стоплят. Б.Дж.
Те излизаха със своите приятели навън да играят, да се пързалят, да правят снежни човеци и да се целят със снежни топки. С нетърпение очакваха Коледа и Нова година. Д.Ш.
Оставаха броени дни до Коледа. Децата и техните родители започнаха да украсяват домовете си с пищни гирлянди и красиви елхи. И когато на двадесет и пети декември навън валеше сняг, те отвориха своите подаръци от добрия Дядо Коледа. И.Х.
Но само едно малко момиченце нямаше подарък. Родителите и` нямаха възможност да и` купят нищичко. Те бяха едни бедни хора, изнемогваха. То мечтаеше за куклата от онази лъскава витрина. Б.М.
Но след това тя видя Дядо Коледа с шейната си и елените, които идваха да раздават подаръци на децата. Малкото момиченце много се зарадва и веднага побягна към него. Когато отвори кутията, не можа да повярва на очите си. В нея беше куклата от лъскавата витрина. Д.К.
Тя се зарадва много и благодари на Дядо Коледа толкова много пъти, че остана без глас. На сутринта тя излезе с приятелите си да се похвали за хубавия подарък. Малката щастливка всеки ден беше с куклата си и си обеща да слуша много повече другата година и да има по-хубав подарък. Д.Ю.
Момиченцето имаше една приятелка на име Симона, с която се разбираха много добре. Симона беше изгубила най-скъпия си подарък, която беше получила от майка си за рождения ден. Те започнаха да търсят подаръка из цялата къща, но и къщата беше голяма и им отне целия ден. Едже Н.
Приятелката й не спираше да търси и извика баща си да търси с тях. Не можаха да намерят подаръка и момичето започна да плаче. Родителите й я успокоиха и й казаха, че ще й купят нов подарък. На другия ден, като се прибраха родителите й, й оставиха подаръка под леглото. Когато тя заспа, майката сложи подаръка на масата и на сутринта, като се събуди, започна да скача от радост. Е.К.
Симона и нейното семейство закусиха. Майката на Симона предложи да се поразходят малко. Излязоха от къщи и пред тях стоеше една жена, която се нуждаеше от подслон, защото нейната къща е била изгоряла, и попита дали може да я приютят. Симона много искаше да я приюти и помоли родителите си да не я оставят в студената зима навън. Те се съгласиха и отново влязоха вътре, заедно с жената. Ипек А.
Непознатата беше премръзнала от студ. Гостоприемните стопани запалиха огъня в камината. Поднесоха и` купа с топла супа и мек хляб. Тя се нахрани бързо, защото беше огладняла. След това майката на Симона показа на измъчената жена стаята, в която ще остане, докато си стъпи на краката. Мария Т.
Симона отиде при жената и те започнаха да си говорят. Гостенката започна да разказва как заварила къщата си да гори, когато се прибрала от пазар. Тя живеела сама и нямала семейство. Ниляй С.
Симона бързо успокои бездомничката и каза,че всичко ще е наред и че няма от какво да се претеснява. След като закусиха, бездомната жена направи един много хубав подарък на семейството, задето са я приютили. Те много се зарадвали и заедно празнуваха Коледа. Павел Ц.
Семейството много хареса подаръка. И се зарадва на милата постъпка. Сертан С.
На следващия ден стопанката решила да купи на всеки по един билет от национална лотария. В билета на бездомничката имаше огромна печалба. Очите й се насълзиха и тя скочи от радост. Значи по Коледа се случвали чудеса. Синем Р.
Всеки отваря сърцето и дома си на този светъл и топъл празник. Колко е красиво да правиш добро, особено по Коледа...Петя Й.
В писането се включиха учениците от 7. г клас
Беше снежен декемврийски ден. Небето се беше отворило и изсипваше планини от сняг. Малкото градче, предпразнично притихнало, се подготвяше за коледната нощ. Т.А.
В малкото градче всички деца бяха се облекли и се приготвяха за студената зима. От малкия град всички бяха си поръчали дърва за студената зима, която им предстои. На малките деца бабите им шиеха уютни пуловери, за да се стоплят. Б.Дж.
Те излизаха със своите приятели навън да играят, да се пързалят, да правят снежни човеци и да се целят със снежни топки. С нетърпение очакваха Коледа и Нова година. Д.Ш.
Оставаха броени дни до Коледа. Децата и техните родители започнаха да украсяват домовете си с пищни гирлянди и красиви елхи. И когато на двадесет и пети декември навън валеше сняг, те отвориха своите подаръци от добрия Дядо Коледа. И.Х.
Но само едно малко момиченце нямаше подарък. Родителите и` нямаха възможност да и` купят нищичко. Те бяха едни бедни хора, изнемогваха. То мечтаеше за куклата от онази лъскава витрина. Б.М.
Но след това тя видя Дядо Коледа с шейната си и елените, които идваха да раздават подаръци на децата. Малкото момиченце много се зарадва и веднага побягна към него. Когато отвори кутията, не можа да повярва на очите си. В нея беше куклата от лъскавата витрина. Д.К.
Тя се зарадва много и благодари на Дядо Коледа толкова много пъти, че остана без глас. На сутринта тя излезе с приятелите си да се похвали за хубавия подарък. Малката щастливка всеки ден беше с куклата си и си обеща да слуша много повече другата година и да има по-хубав подарък. Д.Ю.
Момиченцето имаше една приятелка на име Симона, с която се разбираха много добре. Симона беше изгубила най-скъпия си подарък, която беше получила от майка си за рождения ден. Те започнаха да търсят подаръка из цялата къща, но и къщата беше голяма и им отне целия ден. Едже Н.
Приятелката й не спираше да търси и извика баща си да търси с тях. Не можаха да намерят подаръка и момичето започна да плаче. Родителите й я успокоиха и й казаха, че ще й купят нов подарък. На другия ден, като се прибраха родителите й, й оставиха подаръка под леглото. Когато тя заспа, майката сложи подаръка на масата и на сутринта, като се събуди, започна да скача от радост. Е.К.
Симона и нейното семейство закусиха. Майката на Симона предложи да се поразходят малко. Излязоха от къщи и пред тях стоеше една жена, която се нуждаеше от подслон, защото нейната къща е била изгоряла, и попита дали може да я приютят. Симона много искаше да я приюти и помоли родителите си да не я оставят в студената зима навън. Те се съгласиха и отново влязоха вътре, заедно с жената. Ипек А.
Непознатата беше премръзнала от студ. Гостоприемните стопани запалиха огъня в камината. Поднесоха и` купа с топла супа и мек хляб. Тя се нахрани бързо, защото беше огладняла. След това майката на Симона показа на измъчената жена стаята, в която ще остане, докато си стъпи на краката. Мария Т.
Симона отиде при жената и те започнаха да си говорят. Гостенката започна да разказва как заварила къщата си да гори, когато се прибрала от пазар. Тя живеела сама и нямала семейство. Ниляй С.
Симона бързо успокои бездомничката и каза,че всичко ще е наред и че няма от какво да се претеснява. След като закусиха, бездомната жена направи един много хубав подарък на семейството, задето са я приютили. Те много се зарадвали и заедно празнуваха Коледа. Павел Ц.
Семейството много хареса подаръка. И се зарадва на милата постъпка. Сертан С.
На следващия ден стопанката решила да купи на всеки по един билет от национална лотария. В билета на бездомничката имаше огромна печалба. Очите й се насълзиха и тя скочи от радост. Значи по Коледа се случвали чудеса. Синем Р.
Всеки отваря сърцето и дома си на този светъл и топъл празник. Колко е красиво да правиш добро, особено по Коледа...Петя Й.
В писането се включиха учениците от 7. г клас