Будители
Поклон, будители народни!
Имена отдали с благородство
живота си за знание и светлина!
Чрез вас и ние сме свободни
със знание да покорим света.
Да обичаме род и родина,
с чест и достойнство
да браним своя народ!
Поклон, будители народни! Поклон!
Йоана Красимирова, 5.а клас
Език народен
Език красив и роден,
език прекрасен, чудотворен.
В поета той се е вселил,
стихове и приказки е сътворил.
Език народен
от нашите предци далечни.
Пред него нека
да запалим свещи.
Отречен си от много хора ти!
За какво ни е народ,
щом език си нямаме.
За какво ни е душа,
щом тяло не притежаваме.
Говорим само за признателност,
хора мили.
Но някои от вас вече
езика са убили.
Език възторжен, само знай -
ще живееш в сърцето ми докрай.
О, език свещен, помни -
единствен си за мене ти!
Нелин Исмаилова
7а клас
Език красив и роден,
език прекрасен, чудотворен.
В поета той се е вселил,
стихове и приказки е сътворил.
Език народен
от нашите предци далечни.
Пред него нека
да запалим свещи.
Отречен си от много хора ти!
За какво ни е народ,
щом език си нямаме.
За какво ни е душа,
щом тяло не притежаваме.
Говорим само за признателност,
хора мили.
Но някои от вас вече
езика са убили.
Език възторжен, само знай -
ще живееш в сърцето ми докрай.
О, език свещен, помни -
единствен си за мене ти!
Нелин Исмаилова
7а клас
„Език свещен“
„В началото бе словото... Всичко това чрез него стана... В него бе животът и животът бе светлина на човеците...“ е казано във вечната книга-Библията.
Да, словото е свещено, живително, сътворяващо. То отличава човека от всичко друго в този свят; то е това, чрез което изразяваме своята идентичност. Чрез него разкриваме своите мисли и чувства, творим и показваме на света кои сме.
Светът е разбрал кои сме още през 9. век, когато изпод перата на двамата братя Св. св. Кирил и Методий се ражда и последната буква от азбуката. И днес силата на нашия език не може да бъде оспорена от никого. Защото чрез този език нашите борци за национална свобода са просветили заспалия ни народ преди почти сто и четиридесет години, и пак той – българският език е съвземал и издигал България, когато многократно е била предавана. Няма друг език, който така да обединява, да вдъхва сили, самочувствие и гордост, когато всичко друго вече е изгубено. Той е нашето наследство, него трябва да пазим като светиня.
Истина е, гледаме чужди филми, слушаме чужди песни, учим чужди езици, търсим бъдеще в чужди държави..., но чуем ли българския химн, „Я кажи ми, облаче ле бяло“ или „Хубава си, моя горо“, очите ни се пълнят със сълзи, а сърцата ни – с любов и преклонение към свещеното българско слово.
Нека запазим нашата реч, защото тя е миналото ни, тя е днешният ден и е наш дълг да я предадем в бъдещето!
Лъчезара Стоянова
7.а клас
Буквите и човекът
Човек на име Димитър тръгнал да търси всички букви по целия свят. Той искаше да ги открие, за да напише приказка. Димитър решил първо да отиде във Франция. Той отишъл да търси първата буква “A“ из цялата държава. Срещнал се с много хора, с които се сприятелил. Те му помагали да намери буквата.
Eдна сутрин всички отишли в столицата Париж. Те посетили всички места, където предполагали, че могат да намерят буквата, но после се сетили да отидат в библиотеката. Всички ровели в книгите. Най- накрая я намерили в една книга. Димитър продължавал да търси и другите букви. Той отишъл във Великобритания. Там имало много букви, но той трябвало да ги вземе срещу нещо. Буквата „Б“ можело да я вземе, като си купи една книга. Той отишъл в една книжарница и си купил книга. Димитър получил буквата. Сега трябвало да вземе буквите “в„; “г„; “д„; “е„; “ж„; “з„; “и„ ; “й„. Трябвало да прочете пет книги, за да ги вземе. Той ги прочел и получил буквите.
Митко решил да се върне в България. Там били останалите букви. Той посетил много музеи, библиотеки, но буквите ги нямало. Димитър се качил в един автобус, където имало много хора. Той ги питал къде може да намери буквите. Пътниците казвали, че може да намери буквите в едно училище. Димитър отишъл в училището. И там наистина били всички останали букви. Той събрал всички букви и се прибрал вкъщи. Започнал да пише приказка. Той писал с дни. Най-накрая приказката била завършена. Всички хора от целия свят прочели книгата му. И се възхищавали на написаното. Димитър така станал известен писател.
Арзу Невзат Шевкед
6.в клас
Човек на име Димитър тръгнал да търси всички букви по целия свят. Той искаше да ги открие, за да напише приказка. Димитър решил първо да отиде във Франция. Той отишъл да търси първата буква “A“ из цялата държава. Срещнал се с много хора, с които се сприятелил. Те му помагали да намери буквата.
Eдна сутрин всички отишли в столицата Париж. Те посетили всички места, където предполагали, че могат да намерят буквата, но после се сетили да отидат в библиотеката. Всички ровели в книгите. Най- накрая я намерили в една книга. Димитър продължавал да търси и другите букви. Той отишъл във Великобритания. Там имало много букви, но той трябвало да ги вземе срещу нещо. Буквата „Б“ можело да я вземе, като си купи една книга. Той отишъл в една книжарница и си купил книга. Димитър получил буквата. Сега трябвало да вземе буквите “в„; “г„; “д„; “е„; “ж„; “з„; “и„ ; “й„. Трябвало да прочете пет книги, за да ги вземе. Той ги прочел и получил буквите.
Митко решил да се върне в България. Там били останалите букви. Той посетил много музеи, библиотеки, но буквите ги нямало. Димитър се качил в един автобус, където имало много хора. Той ги питал къде може да намери буквите. Пътниците казвали, че може да намери буквите в едно училище. Димитър отишъл в училището. И там наистина били всички останали букви. Той събрал всички букви и се прибрал вкъщи. Започнал да пише приказка. Той писал с дни. Най-накрая приказката била завършена. Всички хора от целия свят прочели книгата му. И се възхищавали на написаното. Димитър така станал известен писател.
Арзу Невзат Шевкед
6.в клас
Роден език
Най-прекрасният език си ти,
красив като елмаз блестиш,
имаш ти прекрасна реч
и използваш се веч.
Великолепен си ти, свещен
и понасяш ме като в плен.
Невероятен и красив,
изпълваш ме с мечти.
Обичам те, език мой,
защото ти си наш герой.
Даваш ми нови знания
и изпълняваш желания.
Прекрасен мой език си ти
Подготвяш ме за нови висоти.
С много увереност вървя напред,
в учението, в живота – навред.
Мария Веселинова Тодорова
6.г клас
Най-прекрасният език си ти,
красив като елмаз блестиш,
имаш ти прекрасна реч
и използваш се веч.
Великолепен си ти, свещен
и понасяш ме като в плен.
Невероятен и красив,
изпълваш ме с мечти.
Обичам те, език мой,
защото ти си наш герой.
Даваш ми нови знания
и изпълняваш желания.
Прекрасен мой език си ти
Подготвяш ме за нови висоти.
С много увереност вървя напред,
в учението, в живота – навред.
Мария Веселинова Тодорова
6.г клас
Езикът през вековете
Българският език е индоевропейски език от групата на южноафриканските езици. Той е официален език на Република България и един от 23-те официални езика на Европейския съюз. На български език говорят не само в България, но и в Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция и Унгария. Общият брой говорещи е повече от 9 милиона души.
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му с неславянските езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми (падежни отстъпи има при местоименията, лични имена, съществителни и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развиване на нови, възникна дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите езици.
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.
Дописмен (праславянски език, до 9 век)
Обхваща периода между славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя Св.св. Кирил и Методии във Великоморавия.
Старобългарски (старославянски, църковнославянски период 9.-11. век)
Обхваща периода между обявяването на славянския за официален език на България и края на първото българско царство – 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е оставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголица) през 862 година от Константи-Кирил Философ. През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
Среднобългарски период (12.-14. век)
Приблизително обхваща периода от възстановяването на Второто българска държава до падането под османско владичество. Езикът на второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприян, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави е и общ църковен език. През този период са се извършили редица важни промени (разпада се падежната система при имената, преход към анатлатична система и др.)
Новобългарски период и правописни реформи (от 15. век)
След 14. век българският език достига онова състояние, което му отрежда специално място сред славянските езици. Езикът се оформя окончателно. Историческо развитие на българския език маже да се опише като преход от синтетизъм (старобългарски) към анатилизъм (съвременен български).
След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде базиран на североизточните наречия, както е и до днес според изказа на източната говорна група в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единичната позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори.
Азбука и правописни реформи
През 886 година България приема глаголската азбука, създадена от византийските мисионери Св.св. Кирил и Методий през 50-години на 9. век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. Някои букви в кирилицата са заети от гръцката азбука, за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на гласните букви. През 19. век българското книжовно дружество утвърждава Дружески правопис. След Освобождението той е кодифициран с някои корекции в нормата, известна като Иванчевски правопис с българската азбука от 32 букви. В 1921-1923 г., по време на земеделската власт, е въведен така нареченият Омарски правопис, много сходен с комунистическата реформа от 1945 г. С падането на земеделците от властта предишният правопис е възстановен. След Деветосептемврийския правопис е наложена комунистическа правописна реформа от 1945 г., която е в сила до днес. От азбуката са премахнати букви. Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи на латиница. Правилникът за прилагане на закони за придвижване по пътищата позволява надписите по пътните знаци в България да бъдат изписвани и на латиница и затова почти всички те се изписват и на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.
Стихотворения
"Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстора художник в ръцете."
Иван Вазов "Родна реч"
"До вечерта беше ти робиня унижена.
Но днес принцеса си в сватбена премяна.
Минават войни, блести до меча меч.
Във храм встъпват те... О,скъпа родна реч!
Ти-като на дете усмивка лучища!
Ти-като майчина милувка тиха, чиста!
И сладка си като молитва в късен час.
И твърда, твърда си, о реч, като алмаз!"
Кирил Христов "Българската реч"
"Родна омайна, омайна, сладка,
що звучи навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълви всеки ден."
Ран Босилек
"Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не- за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадни?
Вслушвал ли се е някой до сега
в мелодията на твоите звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крие в речта ти гъвкава, звънлива
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразност жива?"
Иван Вазов
Всички български автори – известни и неизвестни, са писали тайно или явно за българската реч. Писали са и ще пишат и ще се запомнят.
Илияна Симеонова Илиева
6.б клас
Ползата от ученето
Имало едно време едно дете на име Ивко. Родителите му били богати и си позволявали да го пратят на училище. Той не учел по цял ден и си играел с играчките, купени му от родителите му. Те подкупвали учителите да му пишат шестици. Детето си мислело, че е умно, а не било.
Годините си отминавали. Когато пораснал, започнал да учи в университет. Там било същото - родителите подкупвали учителите. Когато родителите му се споминали, Ивко нямал пари. Започнал да си търси работа, а с неговите оценки не било трудно. Но когато трябвало да пресмята и да пише, не можел и бързо бил уволняван. Той се чудел защо го уволнават. Неговите приятели не му казвали защо. След като бил уволнен за пореден път, питал шефа си за причината и той му казал:
- Ивко, уволнен си, защото не можеш да четеш и пишеш.На Ивко му станало много тъжно; мислел си, че с живота му е свършено, но тогава неговите приятели му помагат - започнали да учат с него ден и нощ. И накрая бил готов. Първата работа, на която бил назначен, доказала, че той се справя. Животът му се променил завинаги, защото той станал грамотен.
Поука: По-добре да се учиш късно, отколкото никога.
Иван Христов, 6.г клас
Имало едно време едно дете на име Ивко. Родителите му били богати и си позволявали да го пратят на училище. Той не учел по цял ден и си играел с играчките, купени му от родителите му. Те подкупвали учителите да му пишат шестици. Детето си мислело, че е умно, а не било.
Годините си отминавали. Когато пораснал, започнал да учи в университет. Там било същото - родителите подкупвали учителите. Когато родителите му се споминали, Ивко нямал пари. Започнал да си търси работа, а с неговите оценки не било трудно. Но когато трябвало да пресмята и да пише, не можел и бързо бил уволняван. Той се чудел защо го уволнават. Неговите приятели не му казвали защо. След като бил уволнен за пореден път, питал шефа си за причината и той му казал:
- Ивко, уволнен си, защото не можеш да четеш и пишеш.На Ивко му станало много тъжно; мислел си, че с живота му е свършено, но тогава неговите приятели му помагат - започнали да учат с него ден и нощ. И накрая бил готов. Първата работа, на която бил назначен, доказала, че той се справя. Животът му се променил завинаги, защото той станал грамотен.
Поука: По-добре да се учиш късно, отколкото никога.
Иван Христов, 6.г клас
Заекът, който не се научил да чете, пише и говори
Един ден в гората всички животни отишли на училище. В час по български език и литература един заек не искал да учи. Той все се занимавал с излишни неща, различни от учебния материал.
Минали пет години и той пак не искал да учи. След още пет години завършил училище.
Той отишъл да си намери работа като продавач.
Шефът на фирмата, господин Костенурка, го пита :
Господин Костенурка пак му казва:
После шефът отново казва:
Господин Костенурка му казва :
Поука: Който не учи, няма да сполучи.
Чавдар Мирославов Чавдаров
6.г клас
Един ден в гората всички животни отишли на училище. В час по български език и литература един заек не искал да учи. Той все се занимавал с излишни неща, различни от учебния материал.
Минали пет години и той пак не искал да учи. След още пет години завършил училище.
Той отишъл да си намери работа като продавач.
Шефът на фирмата, господин Костенурка, го пита :
- Как се казваш?
Господин Костенурка пак му казва:
- Прочети си биографията!
После шефът отново казва:
- Напиши си името!
Господин Костенурка му казва :
- Ти не можеш да работиш в нашата фирма, защото не знаеш да четеш, пишеш и говориш.
Поука: Който не учи, няма да сполучи.
Чавдар Мирославов Чавдаров
6.г клас
Място за съхраняване на духовността
Народно читалище “Добри Войников -1856” в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 155 - годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България.
В читалище “Добри Войников-1856” се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856 г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб “Маяковски”.
Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България.
Тук е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища.
От 1970 г. читалището е основен организатор на Национален фестивал за любителски и исторически филми.
От 1986 г. читалището е съорганизатор на Международен конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", а от 1995 г. е съорганизатор и на Национален конкурс за цигулари "Панчо Владигеров".
Народно читалище “Добри Войников-1856”е партньор в Проект “Читалища”. Членува и активно участва във Фондация за развитие “Читалища”.
Читалището е един от главните фактори на културния живот в града. Развивамногостраннадейност: библиотечно-информационна, лекционно-просветна, издателска,социална, културна и творческа:
- Смесен хор “Родни звуци” за школувано хорово пеене, създаден преди 110 г. през 1898 г.
- Киноклуб “Мадарски конник” за любителско киноизкуство, създаден преди 80 г.;
- Вокална формация “Малка серенада”за изпълнения на популярни песни;
В читалището работят 19,5 щатни служители, като дейностите си осъществяваме с помощта на 155 действителни и 146 спомагателни членове.
Нещичко и за основателя
Сава Хаджиилиев - Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.
Сава Доброплодни е роден на 3 (15) декември 1820 г. в гр. Сливен. Умира на 19 април 1894 г. в София
Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период.
Сезен Сезгин Ибрахим-6а клас
Народно читалище “Добри Войников -1856” в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 155 - годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България.
В читалище “Добри Войников-1856” се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856 г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб “Маяковски”.
Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България.
Тук е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища.
От 1970 г. читалището е основен организатор на Национален фестивал за любителски и исторически филми.
От 1986 г. читалището е съорганизатор на Международен конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", а от 1995 г. е съорганизатор и на Национален конкурс за цигулари "Панчо Владигеров".
Народно читалище “Добри Войников-1856”е партньор в Проект “Читалища”. Членува и активно участва във Фондация за развитие “Читалища”.
Читалището е един от главните фактори на културния живот в града. Развивамногостраннадейност: библиотечно-информационна, лекционно-просветна, издателска,социална, културна и творческа:
- Смесен хор “Родни звуци” за школувано хорово пеене, създаден преди 110 г. през 1898 г.
- Киноклуб “Мадарски конник” за любителско киноизкуство, създаден преди 80 г.;
- Вокална формация “Малка серенада”за изпълнения на популярни песни;
В читалището работят 19,5 щатни служители, като дейностите си осъществяваме с помощта на 155 действителни и 146 спомагателни членове.
Нещичко и за основателя
Сава Хаджиилиев - Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.
Сава Доброплодни е роден на 3 (15) декември 1820 г. в гр. Сливен. Умира на 19 април 1894 г. в София
Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период.
Сезен Сезгин Ибрахим-6а клас
Eзик свещен
Език свещен на майката земя,
ти храниш нашата душа.
С любов и обич
казваме ти: „Благодаря”.
Език на нашите деди,
ний молим те
се съхрани.
Детството наше
щастливо ти го направи.
Навеки да останеш
в детските сърца.
Където ти отваряш
духовна светлина.
Поклон-поклон пред теб, език свещен.
Надежда Стоянова Илиева
Език свещен на майката земя,
ти храниш нашата душа.
С любов и обич
казваме ти: „Благодаря”.
Език на нашите деди,
ний молим те
се съхрани.
Детството наше
щастливо ти го направи.
Навеки да останеш
в детските сърца.
Където ти отваряш
духовна светлина.
Поклон-поклон пред теб, език свещен.
Надежда Стоянова Илиева
Изпод ръцете на двамата братя,
на двамата свети братя Кирил и Методий
е роден нашият език.
Този, който днес ценим,
който пазим и градим.
От нашите предци предаван,
от поколения на народа ни раздаван.
От двамата братя
двамата свети братя
Кирил и Методий.
Светлана Стефанова Радославова 5.г клас
Език свещен
Мой език, свещен език,
ти ме будиш вески ден!
Ти звучиш в речта наша
и в приказките на баба .
Песните, които мама пее
ми шептят отново с теб,
татко тихо ми говори
води ме със теб на път.
Вятърът със сила мощна
отнася думите горещи.
Там, някъде в гори далечни
шептиш, ти, език свещен!
Прости ми ти, език свещен,
че с много грешки пишех,
че често буквите изяждах,
но ти бе всеки ден със мен!
Език си ти и на Паисий,
на Вазов, Ботев и на Левски!
Кълна се в теб, език свещен,
до гроб ще нося твоя дар!
Ибрахим Сезгинов Ибрахимов
от 6.в клас
Мой език, свещен език,
ти ме будиш вески ден!
Ти звучиш в речта наша
и в приказките на баба .
Песните, които мама пее
ми шептят отново с теб,
татко тихо ми говори
води ме със теб на път.
Вятърът със сила мощна
отнася думите горещи.
Там, някъде в гори далечни
шептиш, ти, език свещен!
Прости ми ти, език свещен,
че с много грешки пишех,
че често буквите изяждах,
но ти бе всеки ден със мен!
Език си ти и на Паисий,
на Вазов, Ботев и на Левски!
Кълна се в теб, език свещен,
до гроб ще нося твоя дар!
Ибрахим Сезгинов Ибрахимов
от 6.в клас
Слово, българско и родно,
слово, благородно.
Ти си дар свещен,
скъпо си за мен!
Език свещен,
любим си ти за мен!
Мой, български език,
ти си най – велик!
Евелин Богданова Филева
Светостта на езика ни
За всеки един народ езикът е свещен. Защото той отразява неговото сърце, разум и дух. Речта може да изрази страхливост и храброст, гордост и унижение, грубост и нежност. Тя е карта на историческите и географските преживявания на един народ, на неговите нравствени ценности и пороци. Езикът е единственият начин, чрез който се материализира човешката мисъл. Подобно на хората езикът не живее изолиран, той се докосва до други езици и общува с тях. Няма по света език без чужди примеси, които ние наричаме чуждици. В българския език са се промъкнали много чужди думи от турския и от руския език. Това се е получило следствие на дългото съжителство на двата народа и влиянието на руския език. В последните години свещеността на нашия роден език започва да се губи все повече. Това става благодарение на английските думи и техните съкращения, които използваме все повече в българския език. За осакатяването на езика допринася и компютърното общуване или краткото общуване по телефоните. Причината за това е преди всичко мързелът на човека. За да запазим свещен езика си, трябва да общуваме повече по между си без електронни средства.
Беркан Ибрям
5..б клас
Светостта на езика ни
За всеки един народ езикът е свещен. Защото той отразява неговото сърце, разум и дух. Речта може да изрази страхливост и храброст, гордост и унижение, грубост и нежност. Тя е карта на историческите и географските преживявания на един народ, на неговите нравствени ценности и пороци. Езикът е единственият начин, чрез който се материализира човешката мисъл. Подобно на хората езикът не живее изолиран, той се докосва до други езици и общува с тях. Няма по света език без чужди примеси, които ние наричаме чуждици. В българския език са се промъкнали много чужди думи от турския и от руския език. Това се е получило следствие на дългото съжителство на двата народа и влиянието на руския език. В последните години свещеността на нашия роден език започва да се губи все повече. Това става благодарение на английските думи и техните съкращения, които използваме все повече в българския език. За осакатяването на езика допринася и компютърното общуване или краткото общуване по телефоните. Причината за това е преди всичко мързелът на човека. За да запазим свещен езика си, трябва да общуваме повече по между си без електронни средства.
Беркан Ибрям
5..б клас
Езикът ни
Няма нищо по - мило на света от това
на своя роден език да говориш,
няма нищо по - красива на света от това
своя роден език да прославиш.
С азбука богата дето чуят я настръхват.
И славни мисли отново се завръщат.
Нека наш език се знай
и слави страната ни безкрай.
Габриела Петева, 6.в клас
Няма нищо по - мило на света от това
на своя роден език да говориш,
няма нищо по - красива на света от това
своя роден език да прославиш.
С азбука богата дето чуят я настръхват.
И славни мисли отново се завръщат.
Нека наш език се знай
и слави страната ни безкрай.
Габриела Петева, 6.в клас
Език Свещен
Словото, без което не можем и днес, е в основата на всичко, което човек мисли и твори. Нашата българска реч, съхранена във време на възход и през вековете на тежки изпитания, и днес ни служи да изразим обичта си, да изкажем болката и да разкрием пред другите своите открития. И днес ни удивляват с красотата и мъдростта си народните приказки и песни. Те са предавани от уста на уста от бабите на нашите баби и от други преди тях. Всеки нов разказвач е влагал по нещо от себе си, но поуката и звънката българска реч са стигнали неопетнени и до нас. Днес в езика ни ежедневно навлизат различни нови думи. Това е причината да забравяме нашите чудесни и красиви слова и да употребяваме уж модерните чуждици. Посещаваме различни презентации и избираме новото си обзавеждане в шоурума. По радиото слушаме кавърверсии все на песни на английски език, и се чудим къде сме попаднали.“О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш?”Единадесет столетия народът ни опазва своите букви – своя духовен флаг. Не бива да забравяме никога азбучното благословение на светите братя Кирил и Методий: „Помни буквите! Разбирай думите! Добро е да се живее твърдо на земята...”.
А българското сърце наистина е твърдо. Земята е много малка, за да го погребе в себе си. То живее и днес с благодатната жътва на изораната първа бразда, със завоюваната правда и свобода, с вярата и песента.
Езикът „свещен” и „твърд като елмаз” е бил преобразяван в песни. Те са звучали винаги – на сватби и погребения, в радост и болка, при погром и победа. Здравите корени на националната ни култура са още в „Златния век” на българската книжнина.
В културата на западните славяни писмеността е само едно от равноправните събираеми. В културата на България писмеността е била доминанта. И ако на запад, писателят е „майстор”, то в България през Златния век писателят е „апостол”. „Мъртва е безкнижната душа” – пише в „Проглас към евангелието”, първата славянска стихотворна творба. „Безсловесните” езичници са подобни на бездушните скотове. Главната задача на първите поколения български писатели е „освобождаването на словото” и те блестящо се справят с нея.
Ние често онемяваме пред постиженията на европейската цивилизация и се прехласваме от паметници на чуждите култури, а не си даваме сметка, че далеч преди в западна Европа да разцъфти Ренесансът, България си има своя „Златен век”, а творби създадени през него, днес са сред най-ценните експонати на прочути национални музеи. Знаят ли самите англичани, че уникалното Лондонско евангелие е дело на български книжовник? А колко европейски поети са увековечени в Сорбоната в Париж, където греят златни букви на Ботевото четиристишие: „Настане вечер...”. Не чу ли тази Европа и целият свят гласа на българската певица Валя Балканска, чиято песен „Излел е Делю хайдутин” се понесе в космическото пространство? Но защо ли се обиждаме на Европа и света, когато много българи не се вълнуват от земята, познала възходи и падения, унижения и слава, тъпкана и опожарявана, но възкръсвала като птицата феникс изпод пепелищата..
Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
Ерай Ерол Абдин, 5. клас
Езикът е един
Езикът е този, който ни отваря вратата към другите държави. Той е родното ни нещо, което притежаваме. Според мен всеки човек трябва да се гордее с езика, защото всеки човек го притежава. Независимо колко много езици има в страната всеки един от нас си има роден език и роден край. Езикът е свещен, защото е един. Той е свят и не може да се загуби. Чрез езика човек може да се усъвършенства. Независимо дали човекът знае много езици родния си остава свещен. Трябва да почитаме светите братя Кирил и Методий, защото тяхното дело е славно. Те са създали глаголицата и техните дела са големи. Те са светци на Библията,а Библията е свещена книга. Езикът е миналото,настоящето и бъдещето на една нация. Без езика в живота на човека няма да има смисъл. Езикът означава много за човешката раса. Човек трябва да цени всяка дума,всеки звук на езикът. Има хора, които ругаят и псуват езика. Такива хора според мен не трябва да съществуват. Езикът трябва да се съхрани като традиция и да се предава от поколение на поколение, защото езикът не се продава, той е един и всеки го притежава независимо дали е богат или беден. Езикът е нещото, което ние можем да усъвършенстваме всеки ден.
Езикът е този, който ни отваря вратата към другите държави. Той е родното ни нещо, което притежаваме. Според мен всеки човек трябва да се гордее с езика, защото всеки човек го притежава. Независимо колко много езици има в страната всеки един от нас си има роден език и роден край. Езикът е свещен, защото е един. Той е свят и не може да се загуби. Чрез езика човек може да се усъвършенства. Независимо дали човекът знае много езици родния си остава свещен. Трябва да почитаме светите братя Кирил и Методий, защото тяхното дело е славно. Те са създали глаголицата и техните дела са големи. Те са светци на Библията,а Библията е свещена книга. Езикът е миналото,настоящето и бъдещето на една нация. Без езика в живота на човека няма да има смисъл. Езикът означава много за човешката раса. Човек трябва да цени всяка дума,всеки звук на езикът. Има хора, които ругаят и псуват езика. Такива хора според мен не трябва да съществуват. Езикът трябва да се съхрани като традиция и да се предава от поколение на поколение, защото езикът не се продава, той е един и всеки го притежава независимо дали е богат или беден. Езикът е нещото, което ние можем да усъвършенстваме всеки ден.
Език свещен на моите деди
Езикът свещен на моите деди е българският език. Той е прекрасен за мен,защото с него мога да изразявам тъгата си, когато съм тъжна, да изразя любовта си към семейството, приятелите и роднините ми. По принцип не е родната ми страна, но се радвам, че с преместването си научих колко е благозвучен българският език!
Сега в днешно време много се е променил езикът на моите деди! Определителният член е изчезнал. Препинателните знаци вече са в историята! Децата и тинейджърите са наблегнали много на съкращенията. Ето някои изразите казвани в днешно време:
"Здравей!"- "Здр!"
"Какво правиш?"- "Ко пр?", "Кп?" и т.н.
"Как си?"- "Кс?'
"Добре"- представено най- рядко като "Дб", а най-често е преставено като "Ок" или съкратено "К".
И така се съкращава в днешно време! Голяма бъркотия е!
Българският език е един от най-трудните езици! Някои чужденците мислят за нашият език, че звучи грубо, но в действителност е много приятен и благозвучен! Както е казал Вазов: "Езикът ни е свещен"!
Белла Мирославова Стоянова, 5.в клас
Езикът свещен на моите деди е българският език. Той е прекрасен за мен,защото с него мога да изразявам тъгата си, когато съм тъжна, да изразя любовта си към семейството, приятелите и роднините ми. По принцип не е родната ми страна, но се радвам, че с преместването си научих колко е благозвучен българският език!
Сега в днешно време много се е променил езикът на моите деди! Определителният член е изчезнал. Препинателните знаци вече са в историята! Децата и тинейджърите са наблегнали много на съкращенията. Ето някои изразите казвани в днешно време:
"Здравей!"- "Здр!"
"Какво правиш?"- "Ко пр?", "Кп?" и т.н.
"Как си?"- "Кс?'
"Добре"- представено най- рядко като "Дб", а най-често е преставено като "Ок" или съкратено "К".
И така се съкращава в днешно време! Голяма бъркотия е!
Българският език е един от най-трудните езици! Някои чужденците мислят за нашият език, че звучи грубо, но в действителност е много приятен и благозвучен! Както е казал Вазов: "Езикът ни е свещен"!
Белла Мирославова Стоянова, 5.в клас
Свят и скъп език
Преди много години братята св. св. Кирил и Методий с помощта на техните ученици създават българската азбука или още наречена кирилица. Тя започва началото на обогатяването на човечеството.
Аз се гордея с това, че съм българин, че българският език е мой роден език. Гордея се с родното слово заради славното му минало. Гордея се с българската реч заради благозвучието. Родния език поставя началото на нашата писмена култура.
Повечето от хората искат да напуснат България и да заминат за някоя чужда държава. Все по-често се чува израза „Искам да живея в Германия“ или „Искам да живея в Англия“…Там нашите сънародници ще говорят на официалния за страна и все по-малко ще използват нашето родно слово.
Децата днес имат все по- беден речник. Причината за това се дължи ,че се четат все по-малко книги. Четенето е заменено от игри на таблети,компютри и телефони. Всички днес използват модерните технологий, а не книгите. Библиотеките стават все по неоживено място.
Друг проблем е и незнанието на малките.Все повече хората започват да пишат с латинската азбука, а не на кирилицата. Трябва дълбоко да уважаваме това което нашите братя Кирил и Методий са дали на света - нашата азбука. Затова трябва да я използваме.
Чуждите думи са заети от чужд език и използвани в родния език. Тези думи се опитват да заместят българските.В речника на човека влизат най- различни чужди думи.
Нужно ли е всичко това да се прави? А всъщност езикът ни е толкова богат.
Красимира Здравкова Николова
5. клас
Преди много години братята св. св. Кирил и Методий с помощта на техните ученици създават българската азбука или още наречена кирилица. Тя започва началото на обогатяването на човечеството.
Аз се гордея с това, че съм българин, че българският език е мой роден език. Гордея се с родното слово заради славното му минало. Гордея се с българската реч заради благозвучието. Родния език поставя началото на нашата писмена култура.
Повечето от хората искат да напуснат България и да заминат за някоя чужда държава. Все по-често се чува израза „Искам да живея в Германия“ или „Искам да живея в Англия“…Там нашите сънародници ще говорят на официалния за страна и все по-малко ще използват нашето родно слово.
Децата днес имат все по- беден речник. Причината за това се дължи ,че се четат все по-малко книги. Четенето е заменено от игри на таблети,компютри и телефони. Всички днес използват модерните технологий, а не книгите. Библиотеките стават все по неоживено място.
Друг проблем е и незнанието на малките.Все повече хората започват да пишат с латинската азбука, а не на кирилицата. Трябва дълбоко да уважаваме това което нашите братя Кирил и Методий са дали на света - нашата азбука. Затова трябва да я използваме.
Чуждите думи са заети от чужд език и използвани в родния език. Тези думи се опитват да заместят българските.В речника на човека влизат най- различни чужди думи.
Нужно ли е всичко това да се прави? А всъщност езикът ни е толкова богат.
Красимира Здравкова Николова
5. клас
Шуменската крепост
Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира в Шуменското плато, край град Шумен ..
В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното черноморско крайбрежие със западните български земи.. Крепостта се намира на два километра западно от град Шумен.
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200г.пр.н.е те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VII b пласт на Троя). Предполага се, че около V век пр.н.е е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
През 15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и Шуменската крепост става римско владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано. Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули — правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките Марцианопол (Девня) и Абритус (Разград).
През 395 година Римската Империя е разделена на Западна и Източна (Византия), като всички български земи остават към Византия. Византийците изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменно метни машини . През ранно византийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранно византийски монети) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VII век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата българска държава.
През VIII век сред развалините на късно античната крепост се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през ІХ-Х век . Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата. Вероятно през този период се появява и името на града - Шумен. Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвало по икономическо значение.
През 1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век е била разрушена при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановена.
В края на 12 век, след освободителното въстание на Асеновци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на графито -керамична), каменоделството, металообработването. При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на търговията. Цар Иван Шишман е посетил крепостта — свидетелство за нейното важно значение.
През 1388 години, по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива.
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са проведени в периода 1957-1987 година (най-активни през 1974-1981 година) под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени -римска, ранно византийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранно византийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място).
Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според Вера Андонова, това е първият надпис на кирилица в България); графито- керамична; букел- керамична от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара,но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
Валентин Василев
6.в клас
Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира в Шуменското плато, край град Шумен ..
В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното черноморско крайбрежие със западните български земи.. Крепостта се намира на два километра западно от град Шумен.
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200г.пр.н.е те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VII b пласт на Троя). Предполага се, че около V век пр.н.е е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
През 15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и Шуменската крепост става римско владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано. Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули — правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките Марцианопол (Девня) и Абритус (Разград).
През 395 година Римската Империя е разделена на Западна и Източна (Византия), като всички български земи остават към Византия. Византийците изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменно метни машини . През ранно византийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранно византийски монети) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VII век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата българска държава.
През VIII век сред развалините на късно античната крепост се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през ІХ-Х век . Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата. Вероятно през този период се появява и името на града - Шумен. Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвало по икономическо значение.
През 1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век е била разрушена при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановена.
В края на 12 век, след освободителното въстание на Асеновци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на графито -керамична), каменоделството, металообработването. При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на търговията. Цар Иван Шишман е посетил крепостта — свидетелство за нейното важно значение.
През 1388 години, по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива.
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са проведени в периода 1957-1987 година (най-активни през 1974-1981 година) под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени -римска, ранно византийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранно византийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място).
Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според Вера Андонова, това е първият надпис на кирилица в България); графито- керамична; букел- керамична от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара,но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
Валентин Василев
6.в клас
Вълшебната книга
Един ден когато на Томи му станало скучно, той решил да играе на лаптопа. Баща му го видял и го попитал, защо не излезе навън да си поиграе. Томи отговорил, че не е в настроение. Тогава баща му предложил да прекарат един ден заедно. Томи се съгласил. Те се забавлявали много.
Накрая бащата на Томи извадил една книга на име „Имало едно време“. Там били събрани всички детски приказки. Томи решил, че ще бъде скучно, но баща му го убедил в обратното. Времето минало неусетно в четене на книгата. След като прочел книгата Томи попитал баща си от къде я има. Той отговорил, че я е взел от библиотеката. В този момент Томи видял, че страница от книгата липсва.
Тогава двамата тръгнали към библиотеката, за да търсят липсващата страница. След като пристигнали започнали да търсят липсващата страница от там където е била взета книгата. Те търсили, търсили,но не намерили това, което им трябва. На мястото на книгата Томи забелязал някакъв лост. Той извикал баща си. След това Томи дръпнал лоста и пред тях се появила тайнствена врата. Баща на Томи решил, че е опасно, но момчето било любопитно и го помолило да влязат. Баща му се съгласил само при едно условие само да погледнат и да си тръгват. Те тръгнали по един тъмен, сив коридор и стигнали до една прашна стая. Тя била пълна с книги. Понеже Томи искал да покаже книгата на приятелите си, той бил решен да намери липсващата страница. Момчето започнало да търси, а баща му още бил учуден от това което вижда. Томи претърсил всички рафтове с книги, но не намерил нищо. Той решил да ги претърси отново, когато зад един рафт намерил книга на име „ Герой и злодеи“. Момчето веднага повикало баща си. Те я отворили и видели книга пълна с най – различни приказки. В края на книгата била залепена неподходяща страница. Томи помоли баща си да донесе книгата „Имало едно време“. Щом баща му му дал книгата Томи скъсал неподходящата страница и я сложил на книгата „Имало едно време“. Когато Томи направил това приказките от книгата „Герой и злодеи“ изчезнали. След секунди и самата книга изчезнала. Томи и баща му били учудени от това вълшебство, но момчето бързало да покаже книгата на приятелите си и да им разкаже случката.
Когато Томи и баща му се прибрали, момчето изтичало навън и разказало всичко на приятелите си. Те били много учудени и някои дори не му повярвали, но той бил прекалено щастлив и не обърнал особено внимание на това. След като Томи се прибрал, той прегърнал баща си и му благодарил. Баща му се усмихнал и казал, че се радва, че са прекарали един ден заедно. От тогава Томи заобича книгите и никога не оставял своята книга „Имало едно време“.
Моника Ванкова
6.б клас
Един ден когато на Томи му станало скучно, той решил да играе на лаптопа. Баща му го видял и го попитал, защо не излезе навън да си поиграе. Томи отговорил, че не е в настроение. Тогава баща му предложил да прекарат един ден заедно. Томи се съгласил. Те се забавлявали много.
Накрая бащата на Томи извадил една книга на име „Имало едно време“. Там били събрани всички детски приказки. Томи решил, че ще бъде скучно, но баща му го убедил в обратното. Времето минало неусетно в четене на книгата. След като прочел книгата Томи попитал баща си от къде я има. Той отговорил, че я е взел от библиотеката. В този момент Томи видял, че страница от книгата липсва.
Тогава двамата тръгнали към библиотеката, за да търсят липсващата страница. След като пристигнали започнали да търсят липсващата страница от там където е била взета книгата. Те търсили, търсили,но не намерили това, което им трябва. На мястото на книгата Томи забелязал някакъв лост. Той извикал баща си. След това Томи дръпнал лоста и пред тях се появила тайнствена врата. Баща на Томи решил, че е опасно, но момчето било любопитно и го помолило да влязат. Баща му се съгласил само при едно условие само да погледнат и да си тръгват. Те тръгнали по един тъмен, сив коридор и стигнали до една прашна стая. Тя била пълна с книги. Понеже Томи искал да покаже книгата на приятелите си, той бил решен да намери липсващата страница. Момчето започнало да търси, а баща му още бил учуден от това което вижда. Томи претърсил всички рафтове с книги, но не намерил нищо. Той решил да ги претърси отново, когато зад един рафт намерил книга на име „ Герой и злодеи“. Момчето веднага повикало баща си. Те я отворили и видели книга пълна с най – различни приказки. В края на книгата била залепена неподходяща страница. Томи помоли баща си да донесе книгата „Имало едно време“. Щом баща му му дал книгата Томи скъсал неподходящата страница и я сложил на книгата „Имало едно време“. Когато Томи направил това приказките от книгата „Герой и злодеи“ изчезнали. След секунди и самата книга изчезнала. Томи и баща му били учудени от това вълшебство, но момчето бързало да покаже книгата на приятелите си и да им разкаже случката.
Когато Томи и баща му се прибрали, момчето изтичало навън и разказало всичко на приятелите си. Те били много учудени и някои дори не му повярвали, но той бил прекалено щастлив и не обърнал особено внимание на това. След като Томи се прибрал, той прегърнал баща си и му благодарил. Баща му се усмихнал и казал, че се радва, че са прекарали един ден заедно. От тогава Томи заобича книгите и никога не оставял своята книга „Имало едно време“.
Моника Ванкова
6.б клас
Нашият свещен език
Език свещен, език прекрасен,
език на цял един народ,
преминал е през вековете,
за да го славим цял живот.
И солунските двама братя
ще помним и ще се гордеем с тях,
че азбуката са създали,
опазили я те за нас.
Ето днес говорим, пишем
на нашия свещен език.
И всеки с гордост може да извика:
„Аз съм българин велик!”
Виктория Борисова
6.в клас
Език свещен, език прекрасен,
език на цял един народ,
преминал е през вековете,
за да го славим цял живот.
И солунските двама братя
ще помним и ще се гордеем с тях,
че азбуката са създали,
опазили я те за нас.
Ето днес говорим, пишем
на нашия свещен език.
И всеки с гордост може да извика:
„Аз съм българин велик!”
Виктория Борисова
6.в клас
Език мой
Език мой, език прекрасен,
звучиш навсякъде край мен.
Обичам твоето звучене,
мелодия е то за мен.
Богат си ти, език, на думи,
звучността ти разнася се навред.
Език свещен си ти за всеки,
защото водиш ни напред.
Прекланям се пред Вас,
създатели безценни.
Любов и щастие си ти,
език свещен за мен!
Явор Станчев, 5. клас
Език мой, език прекрасен,
звучиш навсякъде край мен.
Обичам твоето звучене,
мелодия е то за мен.
Богат си ти, език, на думи,
звучността ти разнася се навред.
Език свещен си ти за всеки,
защото водиш ни напред.
Прекланям се пред Вас,
създатели безценни.
Любов и щастие си ти,
език свещен за мен!
Явор Станчев, 5. клас
Език свещен
О, езико, мой езико,
с твойте разкази омайни
как омайваш всеки ден?
Ту стих, ту разказ пишеш
всеки Божи ден.
Хората ни те гледат, ни те слушат,
те живеят с теб от ден на ден.
Ти си Божий дар свещен.
Що за чудо, що за прелест?
Как си ти роден?
Как потрепваш нежно в
гласа ми? Нежно, като
славей пеещ в утринта.
Като песента народна
звучещ и като валсът
тайнствено постъпваш.
О, езико, мой езико,
с твойте разкази омайни
как омайваш всеки ден?
Никол Цончева, 5.в клас
Езикът – нашето богатство
На времето малко хора са осъзнавали какво богатсво притежават .
Много от българското население е заминавало за други държави или е говорело на друг език, защото не са зачитали своя. Обаче за щастие е имало и такива, които са намирали утеха в книгите, написани на родния им език.
Да се прибереш от работа или училище уморен, но да знаеш, че вкъщи те очаква възможността да си полегнеш, да вземеш любимата си книга и да започнеш да четеш. Да се впуснеш в света на буквите, да останеш там с часове. Всички трябва да сме горди с нашето златно съкровище – буквите, защото без тях сме за никъде. А тези, които са учители на езика, са едни от най-важните хора, защото именно те са ни научили на правилата му и са ни помагали да обикнем хубавия си език. Ако го знаем, ще стигнем надалече, защото той е най-важният за нас.
Тези, които се срамуват, не знаят нищо за миналото на езика ни. Нямат си най-малка представа колко труд е вложен, за да може днес да се наречем българи и да имаме свой език, да не зависим от другите. Ако погледнем към бъдещето, най-хубавото за българския език, което можем да видим, е, че той е заменил всички други. Че е главен в Европа, че навсякъде е най-отпред.
Много европейци да го учат и да ни зачитат. Да идват тук и да се образоват на нашия език. Така, както е сега. В бъдеще ще е обратното.
Бетина Красенова Богданова
6.б клас
На времето малко хора са осъзнавали какво богатсво притежават .
Много от българското население е заминавало за други държави или е говорело на друг език, защото не са зачитали своя. Обаче за щастие е имало и такива, които са намирали утеха в книгите, написани на родния им език.
Да се прибереш от работа или училище уморен, но да знаеш, че вкъщи те очаква възможността да си полегнеш, да вземеш любимата си книга и да започнеш да четеш. Да се впуснеш в света на буквите, да останеш там с часове. Всички трябва да сме горди с нашето златно съкровище – буквите, защото без тях сме за никъде. А тези, които са учители на езика, са едни от най-важните хора, защото именно те са ни научили на правилата му и са ни помагали да обикнем хубавия си език. Ако го знаем, ще стигнем надалече, защото той е най-важният за нас.
Тези, които се срамуват, не знаят нищо за миналото на езика ни. Нямат си най-малка представа колко труд е вложен, за да може днес да се наречем българи и да имаме свой език, да не зависим от другите. Ако погледнем към бъдещето, най-хубавото за българския език, което можем да видим, е, че той е заменил всички други. Че е главен в Европа, че навсякъде е най-отпред.
Много европейци да го учат и да ни зачитат. Да идват тук и да се образоват на нашия език. Така, както е сега. В бъдеще ще е обратното.
Бетина Красенова Богданова
6.б клас
Любим български език
Обичам моя прекрасен български език. С него се пренасям в света на магията. С него откривам всичко, за което мечтая. С него научавам за други народи и култури. Горд съм, че имам своя звучен български език. Горд съм, че ние първи сме дали четмо и писмо на славянските народи.
Красив е езикът, на който чета. Веднъж го усещам напевен и бавен, носещ се от кавала на овчаря, който пасе стадото си. Понякога е като спокойна река, минаваща през полето. Друг път е подреден в стихове, точно и еднакво като шевица от носията на танцуваща девойка. А как е красив и пъстър, като цветята в градинката на баба и се поклаща от ляво на дясно от пролетния ветрец!
С него изказвам обичта си към мама. Най-милите думи за нея намирам и тогава е нежен и галещ като лъчите на майското слънце.
Красив е езикът ни български, строен и мелодичен с глаголи, сравнения, прилагателни и пояснения, звучащ като хорова песен в училище. Понякога е гневен и остър, и стряскащ, и сече като секира, но затова го обичам, защото е различен!
Защото е моят роден език!
Валентин Василев
6.в клас
Обичам моя прекрасен български език. С него се пренасям в света на магията. С него откривам всичко, за което мечтая. С него научавам за други народи и култури. Горд съм, че имам своя звучен български език. Горд съм, че ние първи сме дали четмо и писмо на славянските народи.
Красив е езикът, на който чета. Веднъж го усещам напевен и бавен, носещ се от кавала на овчаря, който пасе стадото си. Понякога е като спокойна река, минаваща през полето. Друг път е подреден в стихове, точно и еднакво като шевица от носията на танцуваща девойка. А как е красив и пъстър, като цветята в градинката на баба и се поклаща от ляво на дясно от пролетния ветрец!
С него изказвам обичта си към мама. Най-милите думи за нея намирам и тогава е нежен и галещ като лъчите на майското слънце.
Красив е езикът ни български, строен и мелодичен с глаголи, сравнения, прилагателни и пояснения, звучащ като хорова песен в училище. Понякога е гневен и остър, и стряскащ, и сече като секира, но затова го обичам, защото е различен!
Защото е моят роден език!
Валентин Василев
6.в клас
Езикът – острие или мехлем
Езикът е най-важното средство за общуване между хората.
Словото използваме всеки ден, през целия си живот. Изпълнено е с богата гама от благозвучни думи и словосъчетания. Служи ни да изразяваме свои мисли, чувства и емоции.
Дори в днешно време се удивляваме на народните песни и приказки, предавани от уста на уста от нашите прадеди.
За огромно съжаление обаче словото, освен нещо красиво е и много силно оръжие, способно да наранява. Както гласи поговорката „Блага дума железни врати отваря” има и друга – от приказка за мечката, където се казва – „Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя”.
Всеки сам избира словото, което ще използва в своята реч.
Не са малко и чуждите думи използвани в езика, дори без да се усещаме ги употребяваме. Но ние трябва да се стремим да запазим чист и правилен своя език.
Българският език е едно богатство за всички нас. Огромен труд са положили будителите, за да го създадат. Нито Златния век е бил наречен просто така, нито 24. май е само почивен ден.
Най – важното е да обичаме, да уважаваме езика си и да предаваме тази обич и на следващите поколения.
Дилек Тунчер Рафи
5.в клас
Езикът е най-важното средство за общуване между хората.
Словото използваме всеки ден, през целия си живот. Изпълнено е с богата гама от благозвучни думи и словосъчетания. Служи ни да изразяваме свои мисли, чувства и емоции.
Дори в днешно време се удивляваме на народните песни и приказки, предавани от уста на уста от нашите прадеди.
За огромно съжаление обаче словото, освен нещо красиво е и много силно оръжие, способно да наранява. Както гласи поговорката „Блага дума железни врати отваря” има и друга – от приказка за мечката, където се казва – „Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя”.
Всеки сам избира словото, което ще използва в своята реч.
Не са малко и чуждите думи използвани в езика, дори без да се усещаме ги употребяваме. Но ние трябва да се стремим да запазим чист и правилен своя език.
Българският език е едно богатство за всички нас. Огромен труд са положили будителите, за да го създадат. Нито Златния век е бил наречен просто така, нито 24. май е само почивен ден.
Най – важното е да обичаме, да уважаваме езика си и да предаваме тази обич и на следващите поколения.
Дилек Тунчер Рафи
5.в клас